Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

В основата си можем да кажем, че първата стъпка в божествената мистерия на взаимоотношенията е неутралността. Понякога неутралността е позитивен термин, а друг път доста противоречив. Най-общо казваме, че тази неутралност е по-скоро пасивно отношение – това се нарича шанта-раса. Шанти като основна мотивация тук е спокойствие, умиротворение. Но ако погледнем в санскритския речник, за термина „шанта” се откриват четиринадесет различни значения. Например „пречистен”, „сенчест”, „смирен” или „опитомен” – много добре. Също ще намерите значение в смисъл на „мъртъв” или „напълно приключил”. Но същественото, което е важно за нас е „умиротворен”, „успокоен”, „удовлетворен”.

Какво означава в божествените взаимоотношения това умиротворено състояние на ума, това удовлетворено настроение? Че дори просто чрез този неутрален подход към Бога, жаждата на сърцето и душата ви е заситена. Знаете, че в края на вашия път някой ви очаква. Това носи такава красива надежда. С подобна надежда е толкова леко да се понесат всички житейски проблеми. Да се изправиш пред купища изпитания с усмивка.

Добре, това е „шанта” като израз. Но кой е шанта като личност? Шанта е аскет, който вече е надмогнал страстите. Това може да е наша цел – да намерим покой в това отношение; обаче не точно сега. Ала не се тревожете, ако имаме тази цел, стъпка по стъпка ще съумеем да намерим този покой – когато умът и тялото вече не ви създават твърде много проблеми. Защо? Защото едно от значенията на шанти е „прекратяване на огъня”. Край на стрелбата.

В това отношение мисля, че е много позитивно да постигнем шанти – такова спокойствие, такава стабилност. При все това, ако в човешките взаимоотношения към нас подхождат неутрално – това приемливо ли е или не? Приятно усещане ли е или не?

Кришна Прия: Не.

Яшода: Ако е част от отношенията, ако се чувстваш удобно в нечия компания, тогава е хубаво. То е удовлетворението, което се спомена.

Павитра: Поне вече не стреляме един по друг.

Свами Тиртха: Да, това поне е положителната страна. Обаче…

Кришна Прия: Не е достатъчно.

Свами Тиртха: Така мисля. Защото каква е скалата на човешките взаимоотношения? Любовта е едната крайност, ненавистта е другата крайност, а по средата е неутралността. Любов – добре, всички сме съгласни на нея: тя е добър обмен, позитивен обмен. Но да ви кажа, за да се получи една хубава кавга също имате нужда от добър партньор. Не можете да се карате с някого на улицата, тъй като това са много интимни отношения. Но неутралността е убийствена! Казвам ви, това е нечовешко. Някой идва и гледа през вас като през въздух – усещането е убийствено, опустошително. Понякога Гурудев ни прилагаше подобно обучение, за да ни помогне да се отървем от лъжовните си разбирания. Все едно не съществуваш. Не беше приятно на момента, но се оказа много полезно. В това е разликата между мъдрия и глупавия. Глупавият винаги ще предпочете приятното, докато мъдрият всякога избира полезното.

Така че чувството на неутралност не е много приятно чувство. Въпреки всичко понякога тези междинни чувства също са позитивни. Нека видим кога.

„Арджуна каза: „О, Кришна, какви са признаците на оногова, чието съзнание е вглъбено в трансцендента? Как и за какво говори той? Как седи и как върви?” Върховният Бог рече: „О, Партха, когато човек изостави всевъзможните желания за сетивни наслади, възникващи от измислиците на ума и когато, така пречистен, умът му намира удовлетворение единствено в душата, тогава за него се казва, че е в чисто трансцендентно съзнание.”[1] Това е един вид неутралност, нали? Край на битките. В много случаи откриваме, че подобна неутралност, подобен вид духовно умиротворение е нещо много позитивно.

(следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита” 2.44-45