Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Не искам да споменавам всички други различни опасности от апарадхите спрямо святото име, само една. Този цитат е от „Чайтаня Чаритамрита“:

„Баху джанма каре яди шравана киртана, табу та‘на пайе кришна-паде према-дхана.”[1] И така, баху джанма означава, че дори животи и животи наред да продължаваш с шравана-киртана, ако мантруваш невнимателно, тогава не можеш да достигнеш окончателната цел на възпяването – която не е освобождение, не е материално удовлетворение, а любяща преданост към лотосовите нозе на нашия възлюбен Бог. Това е крайната цел на възпяването на махамантрата – да достигнем тази любяща привързаност към лотосовите нозе на нашия Кришна. Нищо друго.

Знаете, обикновено ние не считаме нозете за особено възвишена част от човешкото тяло. Ако мислите за собствените си нозе, обичайно не казвате: „Моите лотосови нозе“. Може да кажете: „Моите кактусови нозе“. Но за главата считаме, че има много издигната позиция в човешкото тяло. Обаче духовен живот означава: ако философският камък ни докосне, позициите се променят. Тогава сме готови да боготворим нозете на другите и сме готови да сведем главата си – която е на много висока и отличителна позиция – съвсем в ниското. Най-добрата употреба на главата ни е да я сведем в лотосовите нозе на нашия любим Бог.

Някои от преданите, които са пример за нас, гопите, също са заети със служене на лотосовите нозе – една на друга. Те рисуват различни красиви орнаменти и фигури по лотосовите си нозе. Не си служат сами на себе си, а една на друга. И когато декорацията е прясна, ако боята докосне нещо, тя се отпечатва там. Тогава те са много щастливи и се молят: „О, моля се стъпалото ти да ме докосне, за да може украсата ти да се отпечата по цялото ми тяло.“ Това е най-добрата употреба на нозете на другите – тяхната декорация да бъде украшение по вашето тяло.

Тъй или инак, стремете се да бъдете много внимателни докато възпявате светите имена, за да се избавите от материалните си замърсявания, да постигнете освобождение, и да намерите пътя си обратно към дома, при Бога, в лотосовите Му нозе. И там, по благословиите на Богинята на Предаността, Шримати Радхарани, да се научите как да служите правилно.

Знам, че това е висше; и трябва да започнем процеса от началото, а не от края. При все това, стремете се да помните най-висшата цел. Започнали сме този процес заради това върховно, прекрасно, естетично съвършенство. Животът в преданост е отчаяно търсене на най-висшата красота. Така че продължавайте. И се опитвайте да намирате своите собствени реализации, собствените си връзки в това отношение.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Ади, 8.16