Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Привършвайки дневните си задължения, свещенослужителят отиде да си почине. Насън той видя божеството Гопинатха, което дойде да му говори и му каза следното: „О, свещенослужителю, моля те, стани и отвори вратата на храма. Запазил съм една купичка със сладък ориз за санняси на име Мадхавендра Пури. Тази купичка със сладък ориз е точно зад Моята платнена завеса. Ти не я видя заради хитростите Ми. Един санняси на име Мадхавендра Пури седи на празния пазар. Моля те, вземи тази купичка сладък ориз и му я занеси.” Събуждайки се от съня, свещенослужителят веднага стана от леглото и реши, че е мъдро да се изкъпе преди да влезе в стаята на божеството. След това той отвори вратата на храма. По наставленията на муртито, свещенослужителят намери съдинката сладък ориз зад платнената завеса. Той взе гърненцето и избърса мястото, където то бе стояло. После излезе от храма и затваряйки вратата отиде до селото с гърненцето сладък ориз, като търсеше при всяка сергия Мадхавендра Пури. Държейки гърнето сладък ориз, свещенослужителят викаше: „Моля този, чието име е Мадхавендра Пури, да дойде и да вземе тази съдинка! Гопинатха е откраднал този съд със сладък ориз за теб!” Свещенослужителят продължи: „Ще дойде ли моля санняси, чието име е Мадхавендра Пури, да вземе това гърне със сладък ориз и да се наслади на прасадама с голямо щастие! Ти си най-големият късметлия в тези три свята!”[1]

Тези стихове описват разликата между абсолютната истина и относителната истина. Тук Гопинатх очевидно се проявява като крадец – задига купичка сладък ориз. И това не е запазено в тайна, а дръзко е заявено, че „Господ е крадец.” Защото когато Той краде, това носи много, много наслада на всички. В материалния свят кражбата е криминално деяние, но в духовната сфера всички са щастливи от нея.

Тогава какво да правим? Ние сме последователи на Кришна, така че нека да следваме Неговия пример – да крадем сладък ориз, така ли? Преди два дни тук имахме сладък ориз. Беше толкова вкусен, че определено си мислех да си открадна още една купичка. За щастие, бхактите предотвратиха това криминално деяние като сами ми донесоха.

При все това, някои неща можете да крадете. Например, можете да отнемете вниманието си от илюзията. Или пък, можете да откраднете сърцето на някого. Това е позволено. Обаче не за себе си, а като съкровено приношение. Това е проповядване. Насочвате вниманието на другите към божествената цел. Мисля, че това е много възвишена кампания.

И така, свещенослужителят имал този сън през нощта. След това последвал заръката, взел сладкия ориз и хукнал по пазара да търси Мадхавендра Пури.

„Чувайки тази покана, Мадхавендра Пури излезе и се представи. Тогава свещенослужителят му предаде гърнето със сладък ориз и му отдаде почитанията си, просвайки се пред него. Когато му бе разказана историята за гърненцето със сладък ориз детайлно, Шри Мадхавендра Пури веднага потъна в екстатична любов към Кришна. Когато видя признаците на екстатичната любов да се показват в Мадхавендра Пури, свещенослужителят бе поразен от учудване. Той можа да разбере защо Кришна му бе станал толкова задължен и видя, че действието на Кришна бе правилно.”[2]

Вие понякога стигате ли до същото заключение? „Той отново се оказа прав.“ Понеже е казано: „Преданият може напълно да контролира Бог Кришна. Невъзможно е Кришна да бъде победен, ала чрез предано служене бхактата е способен изцяло да Го владее“. В „Брахма Самхита“ се казва: ведешу дурлабхам адурлабхам атма-бхактау[3]– „Посредством Ведите е невъзможно да Го постигнеш, но чрез атма-бхактау, чрез сърдечна посветеност, чрез отдаденост от душа, е лесно да Го разбереш“. Просто като четете ведическата литература не можете да разберете Кришна. Ако някой не Го обича, той не може да Го разбере. Затова освен да изучавате ведическите писания, трябва и да обожавате Бога. Тези два процеса се подпомагат един друг. Любовта към Бога спи в сърцето на всекиго. И ако просто следваме предписанията на преданото служене, тази спяща любов се пробужда.

(следва продължение)

[1] “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.126-4.134

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.135-4.137

[3] „Брахма Самхита“ 5.33