Sharanagati

Ако съществуването съществува, тогава има само вечност, което означава, че няма смърт, няма недостиг, няма празнота, нищо не погива, нищо не може да бъде изгубено. Затова ако долавяте недостиг, нужда, липса, те всъщност не съществуват – тъй като има единствено позитивно битие. Ами несъществуващите неща? Каквото не съществува, то съществува като несъществуващо. Този софизъм идва от Аристотел: онези неща, които не съществуват, съществуват като несъществуващи. Мисля върху това през последните 30 години. Несъществуването не може да съществува, тъй като има само съществуване, тъй че онези неща, които не съществуват, също съществуват в състояние на несъществуване. Това е позитивно утвърждаване на света на съществуването. Заекът няма рог, затова рогът на заека съществува като несъществуващ. Това може да изглежда и да звучи като парадокс, но по-скоро е единична версия на цялата опитност, която е възможна в този живот, и тази версия е утвърждение на позитивизма: единствено съществуването съществува.

Несъмнено, това е костелив орех за преглъщане. И така, в крайна сметка можем да кажем: съществуването на празнотата може да се долови, да се разбере, да се доближи тъкмо в нейното несъществуване. Това е предишният аргумент, погледнат от обратната страна. Ако несъществуващите неща могат да бъдат доловени в състоянието им на позитивно съществуване като несъществуващи, тогава съществуването на празнотата, на недостига, на липсата, небитието може да бъде доловено единствено в своето несъществуване.

Как съществува празнотата? Тя съществува само като несъществуваща идея, тъй като го има единствено съвършено позитивното битие и нищо не липсва.

Това не е просто игрословица или безсмислен софизъм. За мен е много важно, този въпрос е коренът на моята визия: какво е реалност, какво е битие, какво съществува? В Упанишадите се казва: някои казват, че светът произтича от небитието (асат). Но как може реалността (сат), да произлезе от нереалното (асат)? Ако асат е източникът, тогава всичко ще се върне към своя източник, тоест към асат. А не ми се струва логично от нереалното да се появи нещо реално. Асато маа сат гамая[1]… Затова е казано, сат съществува, тоест съществуването съществува! В което се включва, че несъществуването не съществува. Но тогава това би противоречало на самото себе си вътре в системата на логиката (свагата-бхеда) затова можем да кажем, че несъществуването, асат, нереалното, небитието съществуват единствено в това специфично състояние на несъществуващите неща, обекти, идеи. Това означава, че в крайна сметка несъществуването наистина съществува, без да противоречи на оригиналната парадигма, но в много специално състояние, като несъществуващо.

В “Брахма Самхита” се казва, че в Шветадвипа времето съществува като блажено състояние на вечност и затова дори един миг никога не е изгубен.