Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Съвсем наскоро обсъждахме с мои приятели номерологичните аспекти на „Бхагавад Гита” и някой се чудеше къде е сто и осмият стих. Нека проверим.

“Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.”[1]

Но този стих не може да бъде разбран, без да анализираме следващите два, затова ще прочетем и тях:

„От гнева възниква пълната илюзия, а от илюзията – объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва разума си; а когато изгуби разума си отново пада в материалното блато.”

„Само личност, която се е освободила от всякаква привързаност и отвращение, и е способна да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Господа.”

Ако разглеждаме стъпка по стъпка „Гита”, достигаме до това ниво: космическия порядък. Сто и осем е числото на космическия закон. А космическият закон е, че върху каквото медитирате, то ще се случи. Казва се, че ако мислите за нещо, то все повече и повече ще се проявява в ума ви. Ще се породи и определен вид свързаност, независимо дали е добра или лоша. Затова трябва да сме много внимателни какви мисли си отглеждаме; какво пък да говорим за практиките, които култивираме!

Същото се отнася и до духовните практики. Те са много мощни. Така че ако искаме да останем в материалната сфера, не бива да се захващаме с духовна практика. Затова Рупа Госвами казва: “Не поглеждайте към Говинда, защото тогава ще забравите мая.” Ако искате да останете в скута на Мая Деви, не поемайте пътя към Говинда. Защото този процес все повече и повече ще се проявява в битието ви – в ума ви, в сърцето ви, в ежедневния ви живот.

Но същото се случва и в обратния случай, когато съсредоточим вниманието си или върху някакви материални обекти, или върху негативни мисли. Както с възпяване можем да се потопим в Кришна съзнание, по същия начин можем и да развием мая съзнание. Ако започнете да вършите нещо по навик – като си го внушавате, като се вглъбявате, като извършвате, повтаряте и обуславяте себе си в тази практика – бихте могли да постигнете много добър стандарт, но бихте могли да добиете и изключително лоши привички, от които ще бъде много трудно да се избавите.

Мой приятел ми разказа една случка; историята е сладостна – просто да имате представа. Веднъж посетили Радха Кунда. Разбира се, всички били завладяни от атмосферата на мястото. Ала най-напред трябвало да отидат до един определен храм; затова не поднесли незабавно почитанията си на брега и на водата, и не могли просто да се потопят в дълбока медитация върху Радха Кунда. При все това един преданоотдаден, който носел в чантата си документи, книги, песнопойки и какво ли не, бил толкова въодушевен, че слязъл по стъпалата и се опитал просто да докосне водата и да поръси няколко капчици нектар върху главата си. Ала внезапно… Радха Кунда просто го всмукала, защото знаете ли колко са хлъзгави стъпалата там… и така, напълно облечен, с дхоти, с паспорт и с всичко останало, той скочил в Радха Кунда. Искал нещо съвсем мъничко – само леко да докосне водата, но… получил пълна доза.

Друг мой приятел ми разказа как искал да включи телевизора само за пет минутки, просто да изслуша прогнозата за времето – да чуе какво ще е времето утре. И същото нещо се случило! Лек досег до телевизора за пет минути… и той моментално го всмукал за един час. Какви чудеса! Едни и същи неща стават! Резултатите идват съобразно култивирането.

И така, ние си мислим: “Само пет минутки за мая.” Но не е толкова лесно! Ако обърнете внимание на Мая Деви, тя ще дойде: “О, аз съм добре дошла в това сърце, в този ум, в това съзнание. Идвам, това място е за мен.”

Не бива да имаме заблудено съзнание, не бива да имаме мая съзнание. Ала не забравяйте, че започнете ли да практикувате нещо като навик, тогава е изключително трудно да го промените! Това се наблюдава при пристрастените. Ако някой пиянства, виждате, че това е ужасна привичка, която не води до никакъв положителен резултат, до нищо – причинява единствено хаос и разруха – при все това човекът не може да престане. Толкова е закачен за алкохола. Това е лош навик. Понякога те усърдно се борят да излязат от този капан, ала на практика е невъзможно. Могат да се справят единствено ако получат подкрепа отвън.

Не бива да се сдобиваме с подобни лоши привички, защото тогава е по-трудно да се поправим. Ако разпознаете една болест в началото и започнете лечение навреме, тогава е много по-лесно. А всички ние сме разпознали болестта – това е материалният живот – и копнеем за лек. Така че именно това трябва да практикуваме – като навик: да ставаме рано, да си мантруваме кръговете, да извършваме служенето си… Тогава ненадейно ще си кажете: “Ох, не мога да се избавя от тази обусловеност. Привикнал съм да съм смирен слуга на Бога, не мога да се отърва от това съзнание. Боря се да се излекувам от тази заразна кришнарска болест, но няма измъкване!” Това е безнадежден случай – да забравим Кришна.

Трябва да внимаваме за какво мислим, и за практиките, които следват от това. Процесът, описан в тези стихове, действа и в двете посоки; ако медитираме върху погрешни обекти, в крайна сметка ще се сдобием с неправилно съзнание и напълно ще забравим духовната страна. Ала ако развиваме духовната страна, също напълно ще забравим илюзията. Така че това важи двупосочно: изберете вярното направление!

Кришна казва, че култивирайки регулиращите принципи на свободата, можем да постигнем пълната милост на Бога. Всъщност това е целта, към която трябва да се стремим. Целта не са регулиращите принципи, целта е чистата божествена привързаност към Кришна. Ала този е пътят, водещ към тази цел.

И така, това беше стихът за космичния закон: според медитацията и мислите си постигате и резултатите. Ще пожънете каквото сте посяли. Това е космичният стих.

 


[1] „Бхагавад Гита” 2.62



Leave a Reply