


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
May
18
(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)
(продължава от предишния петък)
И така, Шрила Прабхупада казва в началото, че „Понеже Махарадж Рахугана все още се съмнявал, че е разбрал ясно, той помолил Джада Бхарата да повтори своите наставления и да осветли идеите, които не е успял да проумее.”
„Цар Рахугана каза: „О, най-възвишени, ти не се отличаваш от самия Върховен Бог. Под влиянието на истинската си същност, ти си се освободил от всички противоречия в шастрите. Изпълнен си с трансцендентално блаженство, но го криеш под облика на приятел на брамин. Поднасям ти най-дълбоките си почитания.
О ти, най-добър сред брамините, тялото ми е изпълнено с нечистотии, а зрението ми е замъглено от ухапването на змията на гордостта. Заради материалните си разбирания аз съм болен. Твоите напътствия са като нектар за мен, те са лекарството за моята треска и студената вода за измъчената ми от жажда душа.”[1]
Тук се описва състоянието на болен човек. Мои скъпи братя и сестри, ние всички страдаме от материалната болест. Цялото ни тяло е изпълнено с не особено чисти неща. Какво пък да говорим за ума. Толкова много храна-боклук има в него. Всички сме ухапани от гордостта и от фалшивите концепции на илюзията. Тя е като змия и тази змия върви заедно с една друга змия – нарича се Време и поглъща цялата Вселена. Горната ѝ челюст е бъдещето, долната ѝ челюст е миналото и тя просто изяжда всичко. Внимавайте със змиите! Освен това имате още една змия в тялото си – кундалини-шакти, чийто сили всички искат да събудят. Но внимавайте, трябва да сме много нащрек с тези змии. По-добре да почитаме една друга змия, служещата змия, осигуряваща ложе за Върховния Бог Вишну – Ананта, Ананта Шеша – безкрайната, безграничната, всеобхватната.
Тази концепция за безкрайността е много символична. Знаете, когато нещо се обрисува в образи, това е много символично и разкрива философията. Защото ние сме съвсем мънички, нали? А една от най-величествените и възвишени концепции, които човек може да си представи, е безкрайността. Ние едва ли можем да си въобразим как е възможно нещо да е безмерно. Нямаме и понятие за това. Математиката понякога говори нещичко за безкрайността или за несвършващата поредица от числа – че дори да стигнем до най-голямото число, пак можем да добавим още едно. Така че няма предел тази безмерна концепция за необятната, грамадна, никога не свършваща последователност. Това е едно от най-висшите разбирания, които можем да имаме – безкрайността и вечността. То е символизирано в космогонията и в нашата иконография от тази змия на вечността. И какво прави тя? Лежи под Бога. Толкова е лесно да се разбере – вечността е по-низша концепция, а личностният Бог е по-висша концепция. Вечността, или разбирането за безкрайността, служи на Всевишния – толкова просто е да се проумее! Затова по-добре да служим на тази концепция, понеже по този начин ставаме слуги на слугата.
А какво прави Бог Вишну на това змийско ложе? Отдъхва в божествена дрямка. Тук има много йога учители и практикуващи – йога-нидра е божествената дрямка. Йога-нидра не значи да заспиш. Йога-нидра е творчески сън, съзидателно състояние на съзнанието – когато сте свързани. Това е целта на йога-нидра – да постигнете тази връзка с божественото, божественият досег, който ще насити съзнанието ви с прекрасни, божествени мисли и чувства.
И когато Бог Вишну е рисуван по този начин, край Него има множество помощници, полубогове и различни същества – някои стоят край главата Му, а други край нозете. Ако пресмятаме как да дойдем по-близо до Бога, може да си речем, че е по-добре да сме до главата Му, нали? Той е толкова умен, може пък част от Неговата енергия да се отрази и върху нас. Обаче Лакшми Деви стои при лотосовите Му нозе. Тя не отива при главата, а винаги е в лотосовите нозе на Вишну, дори докато Той дреме. И може да си помислите: „О, да прегръщаш нозете на някого, пък бил той и Бог, е много низша позиция”. Но в Унгария имаме поговорка „Да хванеш нозете на Бога” – това е най-голямата сполука. Вие имате ли подобна поговорка?
Отговор: „Да хванеш Господ за шлифера.”
Свами Тиртха: Да, нещо такова. И така, ако сте задрямали – да задремеш не означава да спиш дълбоко, а просто да си отпуснат – и ако отворите очи какво ще попадне пред погледа ви? Ще видите собствените си крака, нали, както и тези, които са близо до тях. Затова трябва да бъдем слуги на слугите. Защото нашият Бог винаги наглежда Своите слуги. И затова имаме този красив израз „да се отдадеш в лотосовите нозе на Бога”. Защото когато и да отвори очи, първият Му поглед отива към нозете. И онези, които са около нозете Му, получават този поглед, даршан. Така че това е един начин да се намери лекарство за материалната болест.
(следва продължение)
[1] „Шримад Бхагаватам” 5.12.1-2
Leave a Reply
