Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




13824f74272885ffebf9e39095f2d2da

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Въпросът ми е свързан с определението за предано служене: „Действам под инструкция и се стремя да го направя възможно най-добре”. Искам да попитам защо се случва така, че дълго време се стремиш да даваш най-доброто от себе си, но въпреки това резултатът не само не е добър, ами си на една крачка пред падане?

Свами Тиртха: Какъв е първият признак за излекуването на една болест? Треската нараства. Какво става като излезете на слънце? Очите ви ще бъдат заслепени, а зад вас ще легне сянката ви. Така че какво очаквате? Пълно щастие, съвършено съзнание, истинско освобождение – изведнъж? Или какво? Казваш „от дълго време”. А взимаш ли предвид предишните си животи, пропилени в безсмислици?

Вие напредвате толкова бързо! Преданото служене е много бърз процес, казвам ви. Можете да видите колко е мощен, когато го спрете. Спрете ли, незабавно се връщате на началната точка. Тогава защо да спираме? Не бъдете толкова глупави.

Гурудев казваше: в този процес има само два начина на напредък – бавно и стабилно; и бързо и стабилно. Така че можете да изберете! Стабилността винаги присъства. И дори една стъпка може да ни спаси. Не се притеснявайте.

Въпрос на Хари Лила: Моят въпрос е свързан с предишния. Добре е служенето ни да е насочено към хората около нас, да бъде практично. Спомена се, че когато служим или няма реакция, или пък има такава, която гали егото ни. Но се случва и реакцията да е негативна; макар да се стремиш да служиш с най-добрите си намерения, въпреки това хората наоколо не са доволни. Това също ли е капан на егото? Или показва, че не служим достатъчно добре? Или отново е нашата сянка?

Свами Тиртха: Понякога е трудно да отсъдим дали сме на добър път или не. Понякога ответът е добър, друг път негативен. И определено трябва да обръщаме внимание на негативната обратна връзка или дори на критицизма, който получаваме.

Разбира се, трябва да сме внимателни. Защото има количествен и качествен критицизъм. Какво означава това? Ако всеки е доволен от теб, само един има някакви забележки, това в количествено отношение не е кой знае колко значимо. Но дори всеки да е доволен от теб, ако духовният ти учител не е доволен от теб – той пак е само един, но в качествено отношение е достатъчно. Така че независимо дали към нас идва качествен или количествен критицизъм – трябва да сме внимателни. Ако всички казват: „Спри се, нещо не е наред в това, което правиш,” обърнете внимание. Или ако само един човек, но много важен човек в живота ви, каже: „Хей, какви ги вършиш?!” – обърнете внимание.

Трябва да намерим правилната съпоставка. Така или инак:

васудеве бхагавати

бхакти-йогах прайоджитах

джанаятй ашу ваирагям

гянам ча яд ахаитукам[1]

„От само себе си резултатът от преданото служене ще бъде свобода от оплитане и божествено познание.” Така че продължавайте с практиките и ще постигнете повече, ще разберете повече.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.7



Leave a Reply