Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„И тъй като вселената в крайна сметка не съществува, всичко в нея – късо и дълго, дебело и тънко, голямо и малко, резултат и причина, признаци на живот, материали – всичко е въображаемо. Това са гърнета, изработени от едно и също нещо – пръст – но носещи различни имена. Различават се по плътност, свойства, склонности, дълговечност и дейности, но трябва да знаеш, че това са само механични проявления, плод на материалната природа.”[1]

Много интересно обяснение. Защото ние какво виждаме? Виждаме многообразието. И възлагаме надежди във вечността на нещата, но всичко ще бъде унищожено. Въпреки това сме прекалено обсебени от тези външни форми. Обаче моята препоръка е: не се задоволявайте с принципа на единството. Защото без съмнение има такова единно ниво на съществуване, което е трудно да се достигне, но когато го достигнете, то ви носи един вид блаженство. При все това, истински великите мистици казват, че има нещо отвъд това ниво на единността. Именно то е истински интересното, познавайки което, всичко останало ще е известно. Там трябва да стигнем – до духовното многообразие на божествения свят – това е истински интересното нещо. Защото каквото и да виждаме тук, то е творение на илюзията, проектирано на екрана на нашия ум. Изглежда и звучи съвсем истинско, макар да казват, че в края на краищата не е истинско.

Ако отстраняваме слоевете на съществуването, какво ще намерим накрая? Можем да кажем, че сме изгубили всичко. Но нещо остава, фината същина остава. Нея трябва да разпознаваме. А цялото различно относително многообразие всъщност отново е просто въпрос на пропорции. Тук е концентрирана малко повече енергия, на другото място вакуумът е малко повече; така че е просто въпрос на разпределяне и концентрация.

Ала тогава може да попитате: но в крайна сметка какво е този живот? Какво е това, което възприемаме? Каква е тази опитност? Нима е вакуум или концентрация на някаква енергия? „Та аз съм майка! Това не е празен вакуум!” Или „Аз съм предан на своя учител!” Затова е нужно да разберем мистерията на живота. Всичко е въпрос на осъзнаване. Казано е: съобразно вярата си ще се срещнем с върховната реалност. Ядриши ядриши шраддха сиддхир бхавати тадриши[2] – „Според каквато е вярата ти, така ще постигнеш съвършенство”. Това е много важно! Моля ви, опитайте се да го запомните: съобразно вярата си ще срещнете Бога – ако искаме да го кажем съвсем простичко. Затова според своята вяра трябва да развием добра духовна практика.

Представете си себе си в сетните си мигове на тази планета Земя: остарели сте, способността ви да се наслаждавате отдавна си е отишла; изгубили сте знанията си, които сте трупали с такива усилия. На практика всичко, което сте насъбрали в този живот, виждате, че вече не ви принадлежи. Дори тези, които обичате, са много далече от вас. Какво ви остава? Какво можете да отнесете в следващата глава? Не кой знае колко много.

Веднъж разговаряхме с бхактите: ако можехте да изберете три неща, които да отнесете в следващия си живот, какво бихте предпочели, кои са съкровищата, които ще вземете? И имаше много хубави отговори. Някой каза: „Обичта към децата ми – това бих искал да отнеса със себе си.” Друг рече: „Моята джапа. Бих искал и следващия път да имам святото име.”  Трети отвърна: „О, аз бих отнесъл „Бхагаватам” в следващия си живот.” Затова моля ви, премислете за себе си кое е истинското ви съкровище, кое бихте искали да съхраните сега и за вечността. Но трябва да изберете нещо такова, което никога не можете да изгубите. Което не зависи от този живот, нито от знанията ви, нито от каквото и да било друго, което можете да натрупате тук, защото ще го изгубим, ще трябва да си тръгнем.

Аз считам себе си за колекционер. Харесвам красиви неща, но осъзнах, че ще трябва да ги оставя тук. Тогава започнах друга колекция – не от материални предмети, красиви екземпляри, а от красиви души. Това е прекрасна колекция, казвам ви! Колекция завинаги. Затова когато избирате съкровището си, бъдете умни! Стремете се да подбирате скъпоценности си и привързаностите си правилно. Търсете онова, което добиете ли, добили сте всичко. Това е истинско мистично преживяване. Имате миг, но долавяте вечността. Имате камъче, а държите цялата вселена в дланта си. Съвършенството – тук и сега.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.12.10

[2] „Брахма Самхита” 5.61