Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Ако ангелът е пратеник Божи, моят Гурудев също беше пратеник на Бога. Той беше като апостол на бхакти-йога в Източна Европа и беше посещавал вашата страна многократно. Това беше много важно място за него, той носеше местните предани в сърцето си и се стремеше да им служи по всякакви възможни начини. А също така беше готов да споделя това свое толкова скъпо служене и с други.

Веднъж, след като от много години вече бях с него, той ми каза: „Хей, защо не вземеш да идеш до София?” Отвърнах: „Това е напълно неведомо място за мен. Не знам нищо за него, обаче щом казваш, ще трябва да отида.”

После много скоро всичко бе уредено и аз посетих за първи път София на 24 декември. Така че за мен това беше като коледен подарък. Беше голям сняг и студ, но когато влязохме в мъничкия апартамент на бхактите, незабавно усетихме топлата атмосфера на предаността.

Този подарък все още е с мен. За мен е голяма чест да бъда тук с вас. И не се чувствам като гост, а като почетен българин – стига вие да ме приемате за такъв. Вие станахте много значими в моя живот. За мен вашата красива страна е прабхудатта-деша– служене, дадено директно от духовния ми учител, място, на което ми е било писано да отида. И след това чудесата започнаха да се случват. Истинският Божи пратеник е такъв – той предопределя бъдещето ти. Ако просто последваш напътствията му, целият ти живот се превръща в едно чудо.

Затова, понеже си говорим за взаимоотношенията, казвам: връзката със светец, връзката с духовен учител е нещо необикновено. Тя надхвърля човешкото, тъй като такъв човек представя вечната истина, която е отвъд човешката опитност.

Обичайно най-значимите човешки взаимоотношения, които имаме, са приятелството и любовта. Също и някои семейни връзки. Това са много силни връзки; предопределят живота ни. Ние завинаги сме синове и дъщери на нашите майки и бащи. Това никога няма да се промени. Децата ви винаги ще ви бъдат деца. Това няма да се промени, независимо как се държат или какво се случва – това не се променя. Тези взаимоотношения ни подтикват да действаме, обвързват ни с някои задължения и ни извисяват в надеждите ни.

Но връзката с един духовен човек е по-различна, по-дълбока, по-интензивна. По мое скромно мнение, това на практика е най-могъщата връзка с живо същество. Защото в нея сме готови да вложим не половината си живот, а целия. Колко пъти сте казвали: „Готов съм да дам половината си живот за тази цел, за теб.” Но достатъчно е да кажете на светия човек: „Отдавам ти живота си изцяло, посвещавам себе си на теб, на твоята цел,” и тогава ще започне една мистериозна трансформация. От външен човек започваш да се превръщаш във вътрешен. От нормално човешко същество се записваш в училището на ангелите. И в началото виждаме учителя в нашия учител; по-нататък започваме да виждаме все повече и повече.

(следва продължение)