Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




guru-shishya

Съществува един вид духовен егоизъм. Понякога сме научили основните правила и искаме да ги приложим на практика на теоретично ниво. Такъв вид егоизъм се нарича “абхиман”. И точно както всички останали елементи от живота и практиката, едно нещо може да се използва с правилна цел, може да се използва и с лоша. С ножа можете да убиете, а можете и да нарежете зеленчуци за сабджито. Един и същ инструмент, но различна цел. Абхиман, това усещане или начин на мислене, е инструмент и вие можете да го използвате за добра цел или за лоша цел.

Нека тръгнем от шишя-абхиман, или манталитета на ученика. Кой е шишя, кой е ученик?

Ядунатх: Някой, който е казал: „Да, учителю!”

Тиртха Махарадж: Обаче кое „да”? Българското „да” или общоприетото „да”?

Ядунатх: Голямото „да”.

Ямуна: Шишя е каквото Бог праща на гуру.

Тиртха Махарадж: О, Господи, не, не! Не знаех това! Ако знаех преди… Ах! Е, мисля, че досегашното ми разбиране се обогати. Но дайте ми друга дефиниция – кой е шишя?

Хари Лила: Който може да следва.

Ямуна: Някой, на когото гуру е казал „да.”

Кришна Прия: Такъв, който притежава парипрашнена севая – трите качества, които Шридхара Махарадж казва, че трябва да има ученикът. Първото е, че трябва да търсиш истината, да питаш гуру и да си готов да приемеш отговора без забележки и спорове. Севая е да имаш отношението и желанието да служиш. А третото не си го спомням – навярно неслучайно.

Тиртха Махарадж: Правилно. Правилното определение за шишя или ученик е: ученикът е такъв човек, който позволява да бъде обучаван. Разбирате ли, когато се обръщам към учителя си не с пълно знание, не с “Аз знам по-добре. Ти ми кажи, но аз имам друго наум.” Това е много хубаво и обичайно именно това изпраща животът на учителите. А учителите също трябва да практикуват смирение и да изтърпяват онова, което божествената милост лее върху им. Но ученик е такъв човек, който позволява да бъде обучаван. Обучаван в какво? Как да изкарва повече пари? Как на всяка цена да продава някакви книги? Или да вербува хората, карайки ги да си бръснат главите? Да не им вярва? Или да им насажда съзнание за вина? Или – да бъде обучаван да възхвалява Бога, да стане истинско човешко същество, готово да споделя и живеещо в божествеността, превръщайки хората в мистици…? Така че има различни цели, с които някой може да бъде обучаван.

 



Leave a Reply