Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека накрая прочетем кой е най-добрият ученик.

Крита-шрама е човек, който полага истински сериозни усилия, шрама, за усъвършенстване в божественото знание. Трябва да полагаме всички възможни усилия. Тук крита означава правилни духовни действия. Значи не просто действия, а посветени действия за постигане на божествено знание.

И добрият ученик е способен да учи. Един от дадените тук изрази е трипатхин. Това означава, че е способен да запомни всичко, стига да му се повтори три пъти. Срещал съм бхакти с такава фотографска памет. Каквото са чули, незабавно съвършено го запаметяват. Имаше при нас един предан с такива способности. И не беше необходимо да му се повтаря три пъти; веднъж беше достатъчно! Начаса всичко съвършено полепваше в ума му. При това си водеше записки; въпреки че имаше такава памет, водеше записки. Веднъж видях бележника му. Имаше всички цитати, дума по дума, и на практика на всички цитати бе поставил апостроф с бележка под линия, гласяща „близко до оригинала”. То беше дословно дума по дума, но неговото мнение беше, че е „близко до оригинала”.

Така че трипатхин – той ще запомни всичко, ако се повтори три пъти. Харер нама харер нама харер нама ева кевалам – казано е три пъти, моля ви, запомнете, че чрез святото име можем да постигнем съвършенство!

А колко много неща сме повтаряли по три пъти?! Например, повтаряли сте опитите си да се наслаждавате на материалния живот не само три, а тридесет и три пъти. Моля ви, помнете всички провали. Не се втурвайте в същия капан отново и отново, защото тогава няма да сте трипатхин, а тридесет и три патхин.

Но сега следва нещо много красиво – това е бхала-даршин. Даршана е „гледка, визия”. А бхала е „чело”. И така, истинският ученик е бхала-даршин. Разбира се, той не съзерцава в огледалото собственото си чело. Но тогава чие чело се стреми да разчете истинният ученик? Той се стреми да разчете челото на учителя си. Както знаем, съдбата ни е изписана на челото. Единствено трябва да добием способността да я четем. А ако можем да четем от челото на учителя си, тогава наистина сме даршин, истински прорицатели. Ала често по челата виждате единствено бръчки.

Друг израз е бхава-даршин – такъв, който умее да чете чувствата, прорицател на чувствата. Спомнете си преданите на Махапрабху, които можели да разчитат чувствата и мислите на своя скъп Махапрабху и да цитират в съответствие с тях шастрите. Ако Махапрабху бил угнетен от раздялата, те цитирали стихове, които да Го въодушевят, да Му донесат радост. А когато Махапрабху прекалявал с према-бхакти, те Му цитирали успокояващи стихове: „Недей да скачаш толкова високо!”

Но виждате ли, бхава-даршин… просто да бъдеш визионер, прорицател е достатъчно. Таттва-дарши е такъв, който вижда истината. Така че да си визионер е достатъчно, то е съвършенство само по себе си. Но да си бхава-дарши, да си способен да прочетеш духовното настроение на някой друг, по-висшестоящ – това е истинското съвършенство за нас. Това е нашият стремеж. За това сме гладни – да съумяваме да четем мислите и чувствата на великите.

Всичко е въпрос на раса, не забравяйте. А как можем да разчетем расата на един чист предан, ако не сме на това ниво? Нашите идеали, нашите герои винаги вкусват Радха-Кришна лила. Това е, което трябва да прочетем на челата им. Това е, което трябва да прочетем в сърцата им.

Така че ако искаме да подобрим статуса си на ученици, ето малко храна за размисъл. От половин-шлокин да станем четци на бхава.

Това е нашият начин да усъвършенстваме съзнанието си за вечността. И след това да сме готови за всякакво служене, по всяко време. Накрая, но не на последно място можем да добавим това очакване на Гурудев към ученика: да бъдем готови за всякакво служене, по всяко време. Той не харесваше „но”-ачариите.

Моля ви, с цялото си смирение се опитвам да ви помоля и да ви вдъхновя да подобрите преданите си качества, да имате този стремеж! А кой е най-добрият начин да подобрим качествата си на предани, на ученици? Мисля, че най-добрият начин е да медитираме върху своите божествени учители. Защото може би тогава техните качества ще ни споходят.