Sharanagati

“За да не смущава умовете на невежите, привързани към плодоносните резултати на предписаните задължения, един мъдър човек не бива да ги подтиква да спрат да работят. По-скоро, действайки в дух на преданост, той трябва да ги ангажира в различни видове дейности (за постепенно развиване на Кришна съзнание).”[1]

В този стих се говори за мъдрите и за онези, на които не достига мъдрост. Самият стих е много поучителен: мъдрият не бива да смущава умовете и начинът на мислене на онези, които не са мъдри. От това можем да се досетим, че докато се стремим да променим мисленето на някого, значи ни липсва мъдрост.

Но кой е истински човек на мъдростта? Кой е истински светец; понеже очакваме от един мъдрец да бъде и свят. Бихме могли да кажем, че свят е онзи човек, в чиято компания останалите се стараят също да се държат като светци. Нима такъв мъдър човек притеснява по какъвто и да било начин другите? Понякога да, защото не сме на нивото да постъпваме по правилен начин. При все това, тъй като е достатъчно търпелив и толерантен, и знае, че процесът е постепенен, по този начин той помага другият да промени своето мислене – сам той, от само себе си! Не че аз променям начина му на мислене; той сам е готов да се промени. Мъдрият човек е толкова великодушен, че не желае да си присвои славата, че е променил другия; той оставя тази слава на вас – вие сами можете да се промените.

Но какви са характеристиките на мъдреца? Можем да разберем това от огледалото, от отражението. Защото, какви са критериите за онзи, на когото липсва мъдрост? Лишеният от мъдрост е привлечен към резултатите, към плодовете. Ако се вгледаме в себе си: от колко отдавна ние сме привлечени към резултатите от делата си! От толкова дълго, дълго време! Понякога преданоотдадените се надсмиват на простичките увлечения и привързаности на другите хора – на тъй наречения външен кръг: “О, него го привличат парите, привличат го богатствата, привлича го успеха” или нещо подобно. Ала погледнем ли себе си, ще прозрем, че също сме привлечени и привързани към резултатите от дейностите си. Нали така: вие практикувате преданост и искате да станете бхакти. Това е привързаност! Или, най-общо казано, искате да сте духовни, за да се наслаждавате на духовно щастие. Или пък: извършвате пречистващ ритуал, за да се пречистите. А не се ли получи така, сте разочаровани. Което значи, че не сте мъдри; защото мъдрият човек е непривързан. Това означава: много любящ и много грижовен, но без да е въвлечен.

Нека да станем мъдри! Защо да оставаме глупави, ограничени от притесненията на тесногръдото разбиране? Божественото съзнание разтваря хоризонтите. Също както ако очите ви са затворени, някой идва и с факела на познанието премахва слепотата им.

Истинската мъдрост е практическата способност да обичаме. Такива мъдреци трябва да станем всички, за да можем да практикуваме пречистената божествена любов.

Казано е: “Недейте да притеснявате онези, които са привързани. При все това, бъдете като добри треньори. Добрият треньор знае, че това момче не може да пробяга стоте метра за десет секунди. Но той влага в него надеждата, че ще го обучи да тича според най-добрите му възможности. Кой е треньорът и кой е спринтьорът? Вие самите трябва да станете треньори на себе си. И пак вие трябва да тичате. За да успеете да прозрете потенциала вътре в себе си: аз мога да пробягам стоте метра! Ала недейте да чакате други мъдри хора отвън да ви сръчкват – ръчкайте се сами!

Какво е решението: не бива да окуражаваме людете да пренебрегват задълженията си, а да им помагаме да ги изпълняват в настроение на преданост. Ако сте треньори на самите себе си – подтиквайте се да изпълнявате предано служене. Не поставяйте духовния учител в затрудненото положение да ви кара да извършвате предано служене. Обикновено гуру не е жандармерист, който идва с камшика да подкара бхактите към служенето. Трябва да чувстваме: предаността към Кришна е благотворна за мен. Защото този стих показва, че дейността е лекарството, лечението.

И така, бъдете активни в своята посветеност, недейте да притеснявате другите, обаче давайте добър пример. Понеже делата говорят по-силно от словата. Ако сме отдадени на служенето, оставено ни от Бога и от гуру, хората малко по малко ще разберат за какво става дума. И тъй, да обобщим лекцията в едно изречение: бъдете мъдри.