Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




guru

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Шрила Рупа Госвами дава списък с 64 принципа на преданото служене:

„Първият е да приемеш подслон в лотосовите нозе на автентичен духовен учител. Второ: да получиш посвещение от духовния учител и да се учиш от него как да отдаваш предано служене. Трето: да се покоряваш на заръките на духовния учител с вяра и преданост. Четвърто: да следваш стъпките на великите ачарии (учители) под насоката на духовния учител. И пето: да запитваш духовния учител как да напредваш в Кришна съзнание.”[1]

И така, първите пет от 64-те елемента на бхакти са фокусирани върху гуру. И тези първи пет принципа са много позитивни: направи това, и това, и това. Те не гласят  „не прави това, не прави онова”. Нека анализираме мъничко тези препоръки.

Какво означава да приемеш подслон в лотосовите нозе на духовен учител? Може да си речете, че означава да си напълно свързан с него. Но защо тогава е вторият принцип – да получиш посвещение от него? Би следвало да има разлика между двете нива. Първото ниво е, че „аз го приемам”. А второто ниво е, че „той ме приема”. Виждате ли разликата? Това означава да задълбочавате връзката все повече и повече. Да се приеме подслона на един свят човек – това е достъпно за всички. Няма кой знае какви изисквания. Но да получиш посвещение вече е друго. Има някои изисквания.

И така, какво става, ако приемем подслон у свят учител? Тази постъпка ще отвори вратата за нас. А какво означава да получиш посвещение? Означава, че си изцяло упълномощен да практикуваш в тази школа. Това е значението на посвещението. Ставаш пълноправен член, така да се каже. Разбира се, не означава, че преди не си бил пълноправен член. Защото това не зависи от формалния ритуал, а от степента на приемане и отдаденост. Ще ви дам един пример. По времето на Шрила Прабхупад имало една жена, която очаквала да бъде посветена от него. Но междувременно загинала в катастрофа. Бхактите били много разстроени и притеснени: „Какво ще стане сега с нея! Тя не успя да получи посвещение, какво ли бъдеще я чака?” Ала Шрила Прабхупад казал: „Тя се върна у дома, при Бога.”

При все това, посвещението е като официален договор, официален печат върху връзката. Затова препоръката е: намери духовен водач, приеми подслон у него и се стреми да получиш посвещение. Така че разбирате ли разликата между двете нива? В същото време, както бе споменато преди това в текста, посвещението не е краят на историята. То означава, че сте приети в тази школа на мисълта, напълно признат член сте на това духовно учение и практики, но дипломата ви ще дойде по-късно.

А как да получим своята диплома? За тази цел трябва да следваме третия принцип – да се покоряваме на заръките на духовния учител с вяра и преданост. Това е истинското изискване. Затова посвещението означава посветеност. Какво може да отвърнете, ако гуру каже: „Луната е направена от лед.”? Трябва да отвърнете: „Да, Гурудев!” Ето – упражнили сме своята отдаденост. Но следващия път, когато духовният учител види пълната луна, той казва: „О, тази пълна луна е като пита кашкавал.” Тогава какво можете да речете? „Да, Гурудев, така изглежда!”

Но встрани от шегата, какво искам да кажа? Понякога ученията и напътствията на учителя са отвъд възможностите на разбирането ни. Защото сме толкова вкопани в собствената си гледна точка. Ако някой дойде с напълно различно разбиране за същото нещо ни е много трудно да кажем „да”. Но това трето ниво не е сляпо следване, тъй като съществуват предишните нива – да приемеш подслон и да получиш посвещение. А какво означава да приемеш подслон? „Проверил съм. Проверил съм себе си” – това е най-доброто. Обикновено ние проверяваме гуру – което също е необходимо. Но нека проверим себе си. Това е основният въпрос – „Пасвам ли в тази картина? Тук ли ми е мястото?” Да приемеш подслон означава „Да, харесва ми този подслон. Мога да го приема, това е за мен.” И след това, встъпвайки във връзка на посвещение, и двете страни заявяват много сериозно: „Аз ти принадлежа и ти ми принадлежиш.” Така че посвещението е като свещенодействие, тайнство. Тайнствата са много важни в живота ни. Това е като официално разрешително. Но бихте ли се качили на такси, чийто шофьор току-що е изкарал книжка? Тъкмо е сменил знака на покрива на колата от У на Т. Спокойно ли ще ви е да се возите на такова такси? Не, нуждаем се от експертност. Официалното разрешително го има, можете да шофирате, но моето мнение е, че докато не ударите за пръв път колата, не сте опитен шофьор.

Кое ще направи официалното разрешително – посвещението – валидно? Ако имаме и преживяването – с вяра да изпълняваме напътствията на духовния учител. Виждате как тези различни стъпки неизбежно следват една подир друга.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава Шеста



Leave a Reply