Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, как по някакъв начин да виждаме онзи аспект на гуру, който представя принципа на ученика, не само гуру-таттва?

Свами Тиртха: Обикновено учителите раздават джапа-малите, а учениците ги приемат. Но някой път може да се случи обратното – ученикът да донесе джапа-мала за своя гуру. Виждам, че сте объркани. Неочаквано, а? Как е възможно да се случи? Но не забравяйте, те и двамата имат своята позиция. И двамата са инструменти в дланите на Всевишния. Ако цялата ситуация, ако цялостната им връзка е идеална, чиста, трансцендентална, тогава всички са участници в лила. Съществува официална йерархия – единият бива считан за по-старши, а другият за по-младши. Но какво, ако Бог е избрал този ученик да донесе някакво ново послание на учителя? Това възможно ли е? Не можем да изключим възможността чрез ученика нещо да бъде разкрито на учителя.

Имаме прекрасния пример на Шямананда Госвами. Сигурен съм, че познавате много добре историята на Шямананда и неговия учител: когато духовният учител на Шямананда Госвами разбрал каква специална милост е получил неговият млад предан, той незабавно му се поклонил. Така че кой е по-старшият? Кое е официално и кое истинско?

Но твоят въпрос е много важен, защото отново ми напомня една много сериозна черта на Гурудев. Стандартът, по който той измерваше живота си беше служенето на Шрила Прабхупад. И той казваше: „Тези, които ми помагат в служенето към Шрила Прабхупад са добре дошли, много съм щастлив! Но ако някой не подпомага моето служене, каква работа имам с него?” И беше толкова посветен на своето служене, че ни обричаше да се включим в него.

Мисля, че това много съответства на принципите, които сме научили: кришнера-дас-анудас-анудас – да си слуга на слугите на слугите на Бога. И тъй като Гурудев служеше на своите наставници, той ни даде най-доброто обучение. Защото служейки на учителите си, обучаваш последователите си. Той беше много деликатен в отношенията си и по този начин ни учеше и ние да сме много деликатни в духовната си практика, много чувствителни. Така че ако един учител се държи като ученик спрямо своя учител, това е най-доброто обучение за нас.

Най-големият дар на живота ми беше да го срещна. Защото това напълно ме промени. Мислех си, че няма нищо по-висше от това. Но после разбрах, че нашият Бог е неизчерпаем. И след напускането на моя учител, Той ми даде друг дар. Даде ми вас. Е, не сте ме променили напълно… все още… но се старая.

Премананда: Гурудев, ние честваме гуру-принципа, но в наши дни, когато много хора се събират заедно, всички се боят, че може да дойдат и някои радикални елементи.

Свами Тиртха: Ами, надяваме се да има Радика-лни елементи!

Премананда: Така че тук може да има и някои хора, дошли да честват личността на гуру. Но няма как да знаем, понеже те се крият.

Свами Тиртха: Да, най-голямата мистерия е когато принципът влезе в живота ни. Събирайки спомените си, един ученик на Шрила Прабхупад казал: „Има безчет срещи и истории, свързани с Прабхупад. Но кое беше най-хубавото, което ми остава за цял живот? Когато Прабхупад галеше шикхите[1] на главите ни с пръст.”

Таттва не може да направи това. Това прехвърля таттва в практическата реалност. Колко любов има в това да въртиш шикхата на някого около пръста си!? Това е естествено изражение на обич. То е отвъд обясненията. Понякога делата говорят повече от думите.

(следва продължение)

[1] Снопчетата коса, оставени на бръснатите глави