Calendar

June 2019
M T W T F S S
« May    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




12-0

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, Прахлада си мислел: „Шанда и Амарка не са истински гуру. Аз имах възможността да изуча вишну-бхакти, предаността към Вишну, от Нарада Муни, който е моят истински учител. Бих могъл да кажа нещо от ученията на Шанда и Амарка, както иска баща ми, но понеже въпросът бе зададен в присъствието на останалите, ще изрека напътствията на моя истински сад-гуру Нарада Муни.”[1]

Какво можеш да научиш от онези двама учители? Само политика. А какво научаваш от Нарада Муни? Преданост. Обикновено всички риши и учители излагат познанията си в някаква шастра, в някаква писмена форма. Нарада също е считан за автор на една много важна творба, наречена „Нарада Бхакти Сутра”. Сутра е „нишката” или „същината на мисълта”, а бхакти е „преданост към Бога”. Така че това е същностен трактат върху бхакти. А щом това е творбата на Нарада, какво можете да научите от него? Само бхакти.

„След като разсъди така, Прахлада отвърна на въпроса на баща си следното: „Най-висшата форма на знание е желанието да се отдадеш на Вишну и да се стремиш да Го удовлетвориш директно чрез деветте метода на предаността, които са: слушане и рецитиране на неща, свързани с Вишну, помнене на Него, служене в лотосовите Му нозе, обожаване на Него, поднасяне на почитания Нему, следване на напътствията Му, приятелство с Него и пълна отдаденост Нему с тяло, ум и реч. Считам, че човек, който редовно практикува всичко това, е изучил най-добрата наука.”

И така, Прахлада е верен на истината. Той не прави компромиси. Въпреки, че е обучаван от демонични учители, въпреки че очакването на баща му: „Какво научи, синко?” е напълно различно, въпреки че знае, че откровеният му отговор няма да се хареса, при все това той е готов да изрази мнението си. „Кое е най-доброто в живота?” „Отдадеността към Вишну.”

„Чувайки от устата на собствения си син Прахлада, че служенето и обожаването на Вишну е най-добрият тип знание, Хиранякашипу се увери, че подобни идеи са вменени на детето от учителите му. Устните му затрепериха в ужасен гняв и той започна да крещи обиди на Шанда, сина на своя гуру: „О, долен брамине, идиот! Какво направи? Ти ме оскърби, вземайки страната на моя враг, обучавайки това невежо дете в безсмислена преданост към Вишну! Човек може да върши тайно грехове, но рано или късно делата му се проявяват под формата на болест или други симптоми. По същия начин и в този свят има много злонравни хора, които се обличат като садху и се представят за приятели, но истинският им нрав излиза наяве с времето.” Хиранякашипу обвиняваше синовете на своя семеен гуру, а те пламенно искаха да се оправдаят и затова казаха: „О, победителю на Индра, трите свята треперят пред твоята мощ, дори господарят на Сварга се страхува от теб. Как може нищожен човек като мен да заговорничи срещу теб! Повярвай ми, тези идеи на Прахлада са резултат на вродената му природа. Не ги е научил от никой друг. Не ни обвинявай, недей да се гневиш!”

По онова време, в Сатя Юга, всички били искрени. Така че нямало причина човек да се съмнява в думите на другите. Хиранякашипу прие за истина словата на сина на своя гуру и отново попита сина си Прахлада: „О, позор и гибел за своя род, щом не си взел тези идеи от уроците на своите гуру, как тогава стана толкова неверен и безсрамен? Как тръгна умът ти по такъв лош път?”

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Leave a Reply