Archives

Calendar

April 2020
M T W T F S S
« Mar    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




e5a241d23d9af2bf48066a60c92776c6

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Въпрос: Понеже в лекцията споменахте различните типове раса, въпросът ми е: кога се разкрива това? Кога човек разбира своята раса?
Свами Тиртха: „Да разбереш раса” е в пълно противоречие с темата на лекцията. 
Коментар: Не да разбереш, но да почувстваш или осъзнаеш.
Свами Тиртха: Това се случва вследствие на пречистването. Както в нашия малък кръг, така и сред множество практикуващи в различните школи на божествеността, разбирането и практиката ни са съсредоточени върху личното пречистване на човека. С намаляването на материалното, телесно съзнание, духовното съзнание би следвало да се разкрива все повече и повече. Това е дълъг процес и не е нужно да го насилваме прекалено. Защото за дълго-дълго време е напълно удовлетворително да се самоопределяме като „Аз съм слуга на моя учител. Аз съм слуга на бхактите. Аз служа на храмовите мурти.” А по-нататък, когато всички анартхи са отстранени от сърцето и съзнанието – тоест няма себичност, няма материално обуславяне и т.н. – у нас остава повече пространство, в което божественото да навлезе. Всъщност ние имаме покана, постоянна покана. И пречистването ни позволява по-добре да откликнем на тази покана. От друга страна, това е едно красиво търсене – да открием резонанса: от какво имат нужда в духовното небе, какъв вид покана отправят и на коя можем да отвърнем. Но мисля, че започва да става твърде сложно. Така че чакайте; чрез мантруването ще ви се разкрие – да го кажем съвсем простичко. Защото това е нещо много висше и много свято. Затова трябва да се отнасяме към него с изключително внимание. 
Въпрос: В своето духовно търсене ние се стремим да породим чувство, което ще ни върне при Бога. Къде е балансът между очакването това чувство да се роди от само себе си от една страна, и от друга да се стремим да подпомагаме неговото пораждане, прилагайки понякога някакво усилие? Нима трябва само да чакаме? Понякога пресъхваме насред търсенето си.
Свами Тиртха: Аз бих променил последователността. Защото вие споменахте да чакаме и понякога да подпомагаме. Стремете се да правите обратното. Спомагайте с всичките си усилия, а ако не се случва веднага – чакайте. Така че и двете са необходими. Всъщност това е големият дебат за начина на маймуната и начина на котката. Как хората ще постигнат съвършенство? Като котенцето, което майката пренася? Малкото коте просто виси в устата на майка си – не участва кой знае колко активно. Или като малката маймунка, която се вкопчва в козината на майката, докато тя подскача от едно дърво на друго? Това са двете основни разбирания за постигане на съвършенство при хората. Едните казват: „Просто чакай. Ти си виси, майка ти ще те пренесе.” А другата версия гласи: „Хвани се здраво!” Тъй като поговорихме малко и за логиката, тук трябва да приложим същото: важат и двете. Не само това или пък онова, но използвайте и двете. Когато подпомагаме – това е когато се държим. Когато се стремим да спомогнем нашето съвършенство да ни споходи – това е когато се вкопчваме в майката, която ни носи. Обаче кога ще се случи – това е начинът на котето. Ненадейно се оказваме пренесени, и определено не чрез собствените ни усилия. Така че моето скромно разбиране по отношение на този дебат е, че трябва да прилагаме и двата метода – в зависимост от времето, мястото и обстоятелствата. 
 
(следва продължение)
 

 



Leave a Reply