Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Има един голям въпрос: Чия любов е по-силна – любовта на бащата или любовта на сина? Какво е вашето мнение?

Хари Лила: На бащата.

Свами Тиртха: Защото е по-голям?

Яшода: Защото преди е бил син и знае.

Свами Тиртха: Това е много добре казано!

Хари Лила: Веднъж попитах Садху Махарадж: „Не е ли така, че децата са толкова невинни, толкова чисти и за тях е естествено да обичат?” а той каза: „Не, децата се раждат егоисти и по-нататък развиват несебичността си.” По тази причина казах „бащата“.

Свами Тиртха: Други мнения?

Ганга Мата: Не можем да измерим любовта между син и баща. Не можем да кажем кой обича повече от другия.

Свами Тиртха: Това също е вярно. Разбира се, ние не искаме да я мерим на килограми и метри. Но считам, че е хубаво да се замислим.

Парамананда: Аз мисля, че бащата обича сина повече, понеже му служи. Синът също служи, но по-малко.

Баладев: Аз мисля, че бащината обич е по-силна, обаче въпросът ми е: кой има повече очаквания?

Ганга Мата: Аз бих казала, като казваме „повече“ – в сравнение с какво? Пък след това можем да мислим кой е повече от другия.

Свами Тиртха: Много се радвам, че с такава страст изразявате мнения за взаимоотношенията! Това много ми харесва. Защото когато задам този въпрос в Унгария, всички застиват в дълбок размисъл и никой не продумва. Може би имат толкова много травми с бащите и синовете си, че са неспособни да говорят за това. Вие поне имате кръв във вените, изразявате някакви идеи и се борите за тях. Харесвам това! Наистина съм благодарен за отговорите ви, понеже те ми помагат да разбера проблема по-добре. Изследвам тази тема от поне 20 години. И всичко, което споменахте, е вярно. Веднъж в Нанда Фалва, Гоуранга, мъничко 5-6 годишно момче, каза: „Твоето служене е да правиш еди какво си, а моето служене е да си играя тук.” Те имат концепция! Съществува настроението за служене, макар и в различна форма.

Ведавид: Може би бащата живее в по-широк обхват – той работи и има да прави много неща, а детето има само родителите – неговият свят е по-малък и за него съществуват само тези взаимоотношения.

Свами Тиртха: Веднъж едно младо, около 20 годишно момиче – това означава нито баща, нито син – ми даде един отговор. Без и за миг да се замисли, тя каза: „Синът, защото той няма друг инструмент, освен да обича. Той не знае нищо друго.” А един друг мой приятел бхакта, който е отгледал много деца в живота си, след 20 г. разглеждахме снимки на сина му, който беше мъничък по онова време – много сладко момченце – и възрастният ми приятел каза: „О, какво щастие беше да отглеждам този син!!”

Това е връзка, разбирате ли? Когато имаш какво да разкажеш – това е връзка. Означава, че знаеш нещо. Нещо си усетил. Не е някаква теория, за която нямаш никаква представа, а нещо, което си почувствал. Можем да подкрепим това с обяснението на Шрила Шридхара Махарадж, който казва: „Ако сравним сина и бащата, те са неизмерими: синът е много малък, а бащата е много голям. Въпреки това, когато синът хване баща си за пръста и го повлече нанякъде, бащата тръгва.” И добавя: „Едно специално качество прави това възможно – нарича се любов.” И започва да обяснява: „Когато по-малкото, подчиненото, контролира по-висшето – това се нарича любов”. Сетне описва как истинските ученици контролират своя по-старши учител. Това се нарича обич.

Обикновено ние тук казваме, както вие споменахте: поемане на отговорност, по-голям, по-старши, пък така, пък инак. Но истината, дълбочината, най-голямата дълбочина на тази връзка е, когато си готов да се откажеш от високата си позиция. И дядото става конче на внучето си.

(следва продължение)