Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




BAbhaiNarayan with a devotee

Въпрос на Ядунатх: Моето е нещо средно между въпрос и молба. Много честo ние практикуваме с идеята: „Аз практикувам.” Аз мантрувам. Аз мия пода. Аз правя пуджа. Аз съм толкова добър с бхактите.

Тиртха Махарадж: Охо! Това е много опасно.

Ядунатх: И много рядко успяваме да си спомним, че това се случва единствено по благословиите на Бог и на нашия Гурудев. Например, един се гордее, че е направил два кръга, друг – че е направил двадесет и пет. Но има някои мигове, когато нито единият от тях не може да си направи кръговете. И тогава разбират, че нямат никакъв шанс, ако не получат милостта на своя Гурудев. Затова моят въпрос-молба е ако може вие да ни благословите.

Тиртха Махарадж: Животът е дълъг, но тече много бързо. Едновременно с това животът е съвсем кратък, а отнема толкова дълго време да оцелееш в него. Понякога си мислим, че ние действаме. Обаче това е духовен – дори не духовен – това е умствен егоизъм. Понеже аз научих, че аз трябва да бъда смирен, затова аз съм смирен. Тази история започва и завършва с мен. Това не е достатъчно. Забравете за себе си. А как можем да забравим себе си? Не като интелектуално се убеждаваме: “Аз трябва да забравя за себе си.” Но веднага щом обикнеш някого, губиш себе си.

Веднъж откарвахме Гурудев от летището във Виена към Нандафалва. Двамина го посрещнахме на летището и той каза: “О, колко мнозина сте дошли?!” Както и да е, пътувахме почти два дни, защото беше много мъгливо. И искахме да отидем в един ашрам. Той каза: „Да идем там.” Отвърнах: “Ами, има малък проблем, понеже ваишнавата, който отговаря за ашрама, не е там.” Той каза: „Какво!? Ако Прабхупад ни кажеше да стоим в ашрама, ние никога не бихме напуснали ашрама, дори да трябва да се простим с живота си.” Тогава аз се опитах да спася положението: “Да, но той отиде в Нандафалва за празника”, защото предстоеше празник. Той не каза нищо повече. После започна да прави коментари за колата. “Ама че глупава кола,” рече. “Сложили са радиото върху радиатора! Каква глупава система! Ако включиш отоплението, радиото ще прегрее.” Но нищо не е ако твоят гуру започне да критикува колата ти, (пък и колата не беше моя); но като не му стигна да критикува колата, започна да критикува шофьора! А знаете ли, когато шофираш и твоят гуру започне да кори шофьорските ти способности, е малко опасно. И той има съвсем пряк и открит начин да изрази неудовлетворението си: удря те по главата. Само си представете: шофирате и изведнъж получавате това – ще се постараете да внимавате повече. И така продължи два дни!

Ямуна: Сега разбирам защо сте го посрещнали само двамина.

Тиртха Махарадж: След като те чукне по главата, половин час не проронва и дума – това е дори още по-тежко отколкото да те рита и бие, защото тогава трябва да си направиш равносметка къде си сбъркал. Мисля, че познавате това чувство. След това започна да задава въпроси: “Свършихте ли това и това специфично служене?” Ние казахме: “Ами… не още…” Сетне спомена някои впечатления от пътуването си – как някой критикувал друг преданоотдаден – и каза: “Това е такава лоша практика”, и т.н.. Но знаете ли, да пътуваш с Гурудев винаги беше приключение. А в последните километри той започна да пита за бхактите: “Той как е, тя как е?” Имахме един брат, който по онова време беше много вдъхновен преданоотдаден: винаги беше зает с нещо, тичаше и действаше – голям пример! И трябваше да кажем: “Гурудев, този бхакта прави невероятни неща! Толкова е велик, толкова е прекрасен!” И знаете ли, след тези два дни поучения изведнъж лицето му се промени. Той някак сякаш се вдигна от седалката, порасна, засия и каза: “Това е животът – да възхваляваш бхактите.” И тогава видяхме колко дълбоко беше удовлетворението му.

Така че животът е да възхваляваш преданите. Не си спомням защо всъщност започнах да разказвам тази история, но мисля, че тя ти дава някои отговори.



Leave a Reply