Sharanagati

Макар да чувствам, че говорим донякъде сухо и теоретично, при все това мисля, че е полезно да се опитваме да видим и анализираме нещата и по този начин, за да открием един друг вид красота в структурата и значението на нашите свещени писания. Съществуват много, много различни пластове на реалността. И зависи от съзнанието ни до кое ниво от тази реалност можем да се докоснем.

Отдавна тече дебат или обмяна на мнения всред преданите кръгове кой изговаря „Гита”. Трябва да отвърнем: тя е Божествената Песен, изречена от Върховния Бог Кришна. И това е вярно, но кой аспект на Кришна я изрича? Някои казват, че Васудева Кришна говори – общата концепция за Кришна като върховната интелигентност. Други казват, че „Гита” е изговорена от Нанданандана Кришна. И ако изучавате текста внимателно, обичайното впечатление е, че е Васудева Кришна, тъй като Той говори от Своята божествена позиция. Но има някои намеци, някои скрити стихове, в които Той се разкрива, забравяйки за позицията си, забравяйки, че е Божественият Учител и просто сякаш по грешка разкрива истинската си самоличност.

Така че подобни тайни също трябва да открием. Но сега нека се върнем на нашия анализ.

Търсим подобието между откровението и свещената традиция, единството, хармонията между шрути и смрити. Едната линия е шрути и от шрути ние взехме „Риг Веда”, а пък от смрити избрахме „Бхагавад Гита”. Можем да кажем, че всички разкрити писания по някакъв начин описват върховната и относителната реалност – вселената наоколо. А един аспект от тази вселена наоколо са времето и пространството. Във ведическата космология едното не съществува без другото. Времето потича когато пространството започва да се проявява. И този космически времеви цикъл ще приключи по време на космическото унищожение. Знаем, че един аспект от тази система е пространствената структура. Разбира се, имаме много различни визии за това как е подготвен космическият порядък. Разбираме, че има три основни категории: по-нисшите планетарни системи; междинните локи[1]; и по-висши, райски планети. Но като цяло можем да се съгласим, че има две главни категории: едната е духовното небе, а другата е материалната енергия. Виждате по-висшата енергия, духовното небе; и по-нисшата, по-долен тип енергия, проявена като материалната вселена. Така че ако искаме да намерим ключовото число на пространството – това е две: по-висше и по-нисше. Моля ви, запомнете тази кодова цифра – две, това касае пространството.

И другият елемент на космическата структура е времето. Колко аспекта, колко фази ще открием за времето? Космическият цикъл е в четири различни юги[2] които се въртят като пролет, лято, есен зима и отново пролет. Но основно начинът, по който възприемаме времето, е в три фази – минало, настояще и бъдеще. От тези фази всъщност само една действително съществува – това е сегашният момент. Защото миналото вече е отминало, така че то всъщност не съществува, само някакви размисли, някакви спомени са останали. А бъдещето е много несигурно, много неясно, то също е като някакъв сън, но и нашият принос има значение за бъдещето. Затова можем да кажем, че бъдещето е една латентна реалност, изпълнена с възможности и нещо от тях ще се прояви; докато миналото е суб-латентна реалност, вече разкрила се и отминала. Но ние разполагаме с настоящия момент. И трябва да направим нещо за духовната си идентичност в този момент, тъкмо сега. Както и да е, тези три аспекта съществуват, така че ако искаме да намерим ключовото число на аспекта време – това е три. Моля ви, запомнете: две за пространството, три за времето.

(следва продължение)

[1] планети

[2] Сатя, Трета, Двапара и Кали