Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Дори най-невежият човек може незабавно да се сдобие с цялото знание просто по милостта на Шри Чайтаня Махапрабху. Затова аз се моля на Бога да излее безпричинната си милост над мен. Поднасям почтителните си поклони на Шри Кришна Чайтаня и Бог Нитянанда, които са като Слънцето и Луната. Те изгряха едновременно на хоризонта на Гауда[1], за да разпръснат мрака на невежеството и по този дивен начин да дарят благословии на всички.”[2]

Трябва да отбележим, че където има едновременно слънце и луна, нищо лошо не може да проникне. Това е много могъща защита. Затова йогите практикуват хатха – слънце и луна – защото нищо лошо не може да се случи ако силата на Слънцето и силата на Луната са обединени. Едното око на Върховния Бог е Слънцето, другото око е Луната. На много места ще откриете тези двойнствености, които при все това отразяват единството. По същи начин и Чайтаня Махапрабху и Нитянанда Прабху са сравнени със Слънцето и Луната. Най-общо казано Махапрабху се сравнява с пълната луна, с благославящата луна. Ала тук тази лунна сила е приписана на Нитянанда, а Той е архетипът на гуру. Защо? Защото пълната луна внася светлина в тъмната нощ. По същия начин и духовният учител носи светлина в нашите тъмни сърца и умове. И все пак лунната светлина е много мистична – макар да е ясна, тя покрива истината с една много красива, сребриста светлина. Опитвали ли сте някога да шофирате в пълнолунна нощ без запалени фарове? Ти си! И как беше?

Дани: Прекрасно! Вълшебно!

Тиртха Махарадж: Обаче не може да се шофира, това е проблемът. Защото онази светлина не е за такива прости дейности като каране на кола. По същия начин и тайнствената светлина, идваща от просветлените учители, ни помага, но не мисля, че напълно разбираме значението й. При все това, какво можем да направим – да поднесем почитта си и да се молим за повече благословии. Защото “дори да е невеж, човек може да се сдобие с пълно знание по благословия.” Съгласни ли сте?

Парамананда: Искам да съм съгласен.

Тиртха Махарадж: Добре. Това означава, че не си. Имаш си идеали.

Парамананда: Съгласен съм.

Тиртха Махарадж: Всички ли са толкова послушни? Необичайно! Неочаквано! Обаче трябва да имаме пълна вяра в тези учения. Защото тази наука няма край. Разкритите писания нямат край. И започнем ли да спорим, споровете също край нямат. Натъртвате дадена гледна точка, но идва някой с по-силни аргументи и зачерква вашето мнение. Затова Нарада Муни казва, че аргументите не са окончателният авторитет. При все това, ако следваме някой, който знае, е много лесно да стигнем целта. Нали, ако трябва сами да намерите някое място, не е сигурно, че ще ви бъде лесно. Но имате ли водач, лесно ще го намерите. Така че силата на благословията е нещо много висше.



[1] Западен Бенгал

[2] “Чайтаня Чаритамрита” Мадхя-лила, 1.1-2



Leave a Reply