Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




transperant medium

Продължаваме нашето изследване на шестте елемента на отдаването. Дотук преминахме през входа – да практикуваме това, което е благоприятно и да избягваме неблагоприятното. Платихме и входната такса, която е смирението. Сега ще изучаваме какво трябва да правим ако имаме тези качества. Защото следващата стъпка е да посветим себе си. За да разберем какво означава да посветим себе си, трябва да разгледаме тези две думи: какво е „посветеност” и какво е „себе си”? Докато не знаем кои сме, как можем да се посветим? И докато не знаем какво е истинска посветеност, как бихме могли да се отдадем? За да извършваме своите духовни практики ни е нужна много сила. Кой е източникът на силата? Как мислите, кой е източникът на силата?

Яшода: Баларам.

Свами Тиртха: Баларам в обективен смисъл; а субективно това е тапася, аскетичната практика, която правим. Казано е, че ако извършвате някакви отречения, ще бъдете по-силни. Обаче по-силни не означава по-щастливи. Колко много силни хора виждате в света, които са изключително неудовлетворени! Източникът на блаженство, на духовно удовлетворение е друг – това е посветеността. И така, тапася носи сила, посветеността носи блаженство. И както тапася, себеконтролът, така и посветеността са един вид жертва. Жертва – това звучи ли ви добре? Нрави ли ви се този израз? Не особено.

Коментар: Саможертва или жертва?

Свами Тиртха: Добър въпрос. Защото трябва да изследваме какво да жертваме. Това наистина е нещо много важно. Кришна казва в „Гита”, че без жертва не можете да сте щастливи нито в този живот, нито в следващия. Тогава какво трябва да жертваме? Много пъти сме говорили за това. Четири елемента можете да пожертвате в служба на Бога. Ако вървим отвън навътре, първото, което можете да вложите в служене към Бога са материалните ви активи – вашето време, вашата енергия, вашето богатство. Второто, което е малко по-близо до вас, са вашите думи; още една стъпка по-близо са мислите ви. Но ако искате наистина да се доближите до окончателната жертва – това е да дадете живота си, да дадете самите себе си. Тази е най-голямата жертва, която можем да дарим на Бога – себе си. Това не са нечии чужди притежания, а ние, самите ние. Така че тези четири типа инструменти за служене – материалните активи, думите, интелектуалните способности и самите себе си – са най-големите жертвени обекти.

А каква е мантрата за жертване? Сваха. В „Гопала Тапани Упанишад” се казва, че сваха прави света да се върти, тя помага светът да се движи гладко. Жертвата помага на света да изпълни задължението си, да извърви своя път. Така че, за да постигнем духовно блаженство трябва да правим някакви жертви. Понякога чувстваме жертвата като нещо тягостно. При все това се казва, че Бог се трансформира в човека като усилие. Това е мнението на Патанджали Муни, един от най-големите авторитети в йога: Бог в човека се превръща в усилия. Това е потвърдено и в „Бхагавад Гита” от Кришна, който казва: „Аз съм способността в човека”[1]. Това е нещо много важно. Защото значи, че каквито и способности да имате, те са дадени от Върховния Бог. Затова дори усилията си, жертвите си можем да поднасяме Нему. Те са ни дадени от Него и можем да ги поднесем обратно пак на Него.

Но тъй като трябва да разберем какво е истинска себепосветеност, трябва да проумеем, че сме податливи на влияние. Това влияние означава, че сме подвластни на материалната енергия. А как човек може да се избави от едно влияние?

Отговор: Като променим нуждите, които имаме.

Свами Тиртха: Или, да го кажем съвсем просто, като се постави под друго влияние. Така че ако сме под въздействието на илюзията, на нещо променливо, ако искаме да избягаме от тази ситуация, трябва да се предоставим на неизменното, божествено въздействие. Това е признакът на великите души – те се отдават на по-висшето, божествено влияние. И ако наистина сте осъществили това отдаване, тогава какво ще се случи с вас? Може и да не искате да говорите; въпреки това нещо ви вдъхновява да говорите. Може да не искате да служите; при все това нещо ще ви вдъхновява да служите. И кой е това вдъхновение? Моят учител. Моят учител говори чрез мен и аз също слушам. Това не са мои думи. Ако има истинска отдаденост, това не са моите думи. Това не са моите способности. Единствената ми способност е да посветя себе си. Тогава мога да се превърна в прозрачен посредник, в покорен инструмент в дланите на по-извисените.

Това е признак, че сме посветили себе си – да разберем, че не сме тялото, нито сетивата, нито сетивните органи, не сме и умствените конструкции, а нещо по-дълбоко, нещо неизменно. Всеки е духовна искра, споделяща вечните качества на съществуване, съзнание и блаженство. Затова именно с тези качества трябва да отдадем себе си на Върховния.

[1] „Бхагавад Гита” 7.8



Leave a Reply