Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Обещах ли ви нещо друго, освен горчивите капки на философията и теологията?

Знаете, святото име е практика, която се култивира. А за това ни е нужно специфично настроение. Настроение, с което да навлезем в тази вибрация, в този кръг. Точно както Махапрабху е обкръжен от святото име – толкова е хубаво! Той танцува! За мен сега това настроение е като среднощен танц. Затова, ако сте съгласни, нека възпеем малко святото име в това специално, нощно настроение. За това обаче е нужно да намалите малко осветлението. Имаме ли още свещи?

Какво можете да включите в своите молитви и мантри? Можете да включите своята загуба. Защото ние сме напуснали онази божествена реалност. Изгубени души сме. Така че цялото си ридание можете да добавите към тази молитва: „Допуснах страшна грешка! Чувствам я почти като вечна загуба. Изгубил съм Теб.” Това е скръбно чувство. Цялата болка, цялата горчивина на тази раздяла можете да включите.

Това е един вид истина. Това е диагноза. Но то не е целта ни. Горчивото чувство на раздяла не е нашата цел. Затова можете да включите и надеждите си: „Харе Кришна – изгубил съм Те. Харе Рама – но ще намеря пътя си към дома, обратно към Теб.“ Така че можете да включите надеждите си, духовната си перспектива.

Какво още? Вложили сме чувството на изгубеност; добавили сме надеждите си за завръщане; какво друго можем да включим? Пада вечер, дневните ви занимания приключват. Дневните занимания на Радха-Говинда също приключват. Но наближава нощта. Така че можете да включите съня на Радхика, да го обогатите. Какъв е Нейният сън? „О, нощта идва, мракът ме обгръща отвред – той ми напомня на някого, на Неговата смуглост.“ Харе Кришна – това е нечий сън; Кришна Кришна – то е сънят на Радхика.

Така че ако искате да вложите настроението на душата да служи, на собствената ви душа като частичка от божествената красота, служеща на дивното настроение на среща и единение между божествената Красота и божествената Любов, моля ви, включете и това.

Съвсем бавно, съвсем тихичко. Защото нощем дори малката свещица е като вечен огън, дори слабият шум е като гръм. Това култивиране е много нежно, много съкровено. Барабанът звучи като ударите на сърцето ви. Караталите звънтят като музиката на сферите, а струните са като нежен ветрец в среднощния листак. И вие сте поканени да нашепвате бхаджан.