Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Днес продължаваме да изучаваме различните взаимоотношения с Бога. В една от творбите на Бхактивинода Тхакура… виждате, нашите ачарии са готови да пишат литературни творби; не само теоретични трактати, но и неща, на които се наслаждавате, докато ги четете. Защо? Защото по този начин посланието ще ви достигне по-лесно.

И така, в тази творба има едно място, където преданите се събират заедно, за да беседват. И има един въпрос: „Бихте ли разказали по-подробно за различните взаимоотношения с Всевишния?“ Тогава лекторът почти пада в несвяст. Той започва да трепери и казва: „Да! Това е най-добрият сред най-добрите въпроси!” Така че независимо дали сте слушатели или лектори, ако темата е за отношенията с Бога, позволено ви е да затрептите мъничко. Затова сега преминаваме към следващата глава, така да се каже, тоест към следващата фаза в преданото служене.

Тук в идващите глави Рупа Госвами описва някои детайли, някои нюанси на предаността. Например, говори за различните фактори, които подбуждат и провокират преданото служене към Кришна. И раздялата, той говори за раздялата. И просто за да вземем една перличка от него: „Когато преданият е напълно влюбен във Всевишния, може да се появят следните симптоми заради чувството на раздяла с Бога: трескавост, отслабване, безсъние, безстрастие, летаргия, болест, лудост, безсъзнание и понякога смърт.“[1]

Да изглеждаш болен, луд и т.н. – това са най-висшите признаци в екстаза на предаността, когато имате чувството, че умирате в раздялата. Той напред говори за раздялата, а след това заговаря за срещата. Но сега няма да разглеждаме тези глави, защото ще затрептите прекалено силно. По скоро ще преминем към „Приятелската преданост“, към приятелството като начин на духовни взаимоотношения.

„Когато отдаденият е постоянно установен в предано служене и чрез различните признаци на екстаза е развил зрял вкус на братство в отношенията си с Всевишния, чувствата му се наричат приятелска любов към Бога. Вдъхновение за приятелската любов към Бога е самият Бог. Когато човек постигне освобождение и открие вечните си взаимоотношения с Всевишния, самият Бог дава тласък на задълбочаването и усилването на приятелската любов. Вечните спътници на Бога във Вриндавана са описали това по следния начин: „Бог Хари, чийто тен на кожата наподобява скъпоценния камък индранила, чиято усмивка е красива като цветето кунда, чиято дреха е жълта като златистия есенен листак, чиято гръд е украсена с гирлянди от цветя и който постоянно свири на флейтата си – този враг на демона Агха вечно привлича сърцата ни, разхождайки се из Вриндавана.”[2]

Ако имате приятел, той се превръща във ваш идеал, нали? Ако той тръгне надясно, вие също тръгвате надясно. Ако обича сладолед, отивате с него за сладолед. А ако той стане бхакта, вие също ставате бхакти. Защото приятелите винаги вървят заедно.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 38

[2] „Нектара на предаността“, Гл. 41



Leave a Reply