Sharanagati

„Всички бхакти се заеха с почистването на храма Гундича и танцуваха пред колесницата на Ратха-ятрата, точно както бяха правили в миналото. В продължение на четири месеца преданите честваха всички празници. Съпругите, като Малини, канеха на обяд Шри Чайтаня Махапрабху. Преданите бяха донесли от Бенгал различни бенгалски ястия, които Шри Чайтаня Махапрабху харесваше. Те също готвеха и разни зърнени храни и зеленчуци в домовете си, и ги предлагаха на Бога. През деня Шри Чайтаня Махапрабху извършваше различни дейности с преданите си, но през нощта изпитваше дълбока раздяла с Кришна и плачеше. Така Богът прекара четирите месеца на дъждовния сезон, въвлечен в разни забавления, а след това нареди на бенгалските предани да се завърнат по домовете си. Всички предани от Бенгал редовно канеха Шри Чайтаня Махапрабху на обяд и Богът им говореше с мили думи. „Всички вие идвате да Ме виждате година след година,“ казваше Богът. „Да дойдете тук и после да се върнете обратно със сигурност ви причинява притеснения. Бих искал да ви забраня да правите това, но се наслаждавам на вашето присъствие толкова много, че желанието Ми да общувам с вас само нараства. Наредих на Шри Нитянанда Прабху да не напуска Бенгал, но Той пренебрегна заръката Ми и дойде да Ме види. Какво мога да кажа? Поради безпричинната си милост към Мен, Адвейта Ачария също пристигна. Задължен съм Му за Неговото обичливо отношение. Невъзможно Ми е да изплатя този дълг. Всички Mои предани идват тук просто заради Мен. Изоставяйки домовете и семействата си, те пътуват по изнурителните пътища, за да пристигнат тук с голяма бързина. За Мен няма изнемога или притеснения, тъй като си стоя тук, в Нилачала, Джаганнатха Пури, и не съм ходил никъде. Такава е благосклонността на всички вас. Аз съм просяк и нямам пари. Как мога да изплатя дълга си за благосклонността, която Ми засвидетелствахте? Разполагам единствено с тялото си и затова го отдавам на вас. Сега, ако желаете, можете да го продадете някъде според предпочитанията си. То е ваша собственост.“ Когато всички предани чуха тези мили думи на Шри Чайтаня Махапрабху, сърцата им се разтопиха и те започнаха да леят потоци сълзи. Сграбчил преданите си, Богът ги прегърна всичките и ридаеше ли, ридаеше. Неспособни да заминат, всички останаха там и така минаха още пет до седем дни. Адвейта Прабху и Бог Нитянанда Прабху произнесоха следните думи в лотосовите нозе на Бога: „Целият свят съвсем естествено Ти е задължен за трансценденталните Ти достояния. При все това Ти още повече обвързваш с милите си думи Своите предани. При тези обстоятелства, как някой може да отиде другаде?“ Тогава Шри Чайтаня Махапрабху внимателно ги успокои и се сбогува с тях. Богът специално посъветва Нитянанда Прабху: „Не трябва да идваш тук отново и отново. Ще имаш Моето общуване в Бенгал.“ Преданите на Шри Чайтаня Махапрабху се отправиха на път, плачейки, а Богът, натъжен, остана в обителта си. Богът привързва всички с трансценденталната си милост. Кой би могъл да се отплати за милостта на Шри Чайтаня Махапрабху? Шри Чайтаня Махапрабху е изцяло независимата Божествена Личност и кара всеки да танцува както Му харесва. Затова, като изоставиха компанията Му, всички предани се завърнаха по домовете си на различни места из страната. Както една дървена кукла танцува според желанието на кукловода, всичко става съгласно волята на Бога. Кой може да проумее характеристиките на Върховната Божествена Личност?”[1]

Дотук прочетохме за съкровените взаимоотношения между преданите и Бога. Тази ситуация напомня ли ви за нещо?

Манджари: Както Гурудев идва тук, вместо ние да отиваме при него, всеки път поемайки трудностите по време на пътуването.

Тиртха Махарадж: Това е твоята толкова романтична версия, но нека се придържаме към философията. Тази ситуация напомня на другата, когато Кришна напускал Вриндавана. И това е история на раздялата, и онова е история на раздялата. Тук преданите е трябвало да си заминат, и Махапрабху, както разбира се и те самите, били с разбити сърца. А там се налагало Кришна да си тръгне. По много уникален начин Кришна едновременно иска да си тръгне, и не иска да си тръгне. Така в някои от Своите аспекти Той напуска Вриндавана. Но истинският Му аспект никога не напуска Вриндавана. При все това изглежда, че Той си тръгва, и всички гопи са готови да умрат, за да Го спрат да не заминава. Те хващат юздите на конете, застават пред колесницата: “Стой! Не тръгвай!” Други се опитвали да се уловят за колелата на колесницата, дори били готови да се хвърлят под тях. Така че този маниер да се хвърля човек под колелата на колесницата било на Кришна, било на Джаганнатх, е утвърдена практика. Разбира се, ако погледнете английските си речници, какво откривате под тази дума – джагарнат? Проверявали ли сте?

Сарвабхаума: Мисля, че англичаните са измислили тази дума. Свързана е с тази практика. Не зная какво точно означава, но е нещо не много приятно.

Тиртха Махарадж: Да. Означава краен религиозен фанатизъм. Разбира се, погледнато отвън това изглежда като самоубийство. Обаче и големите любовни истории гледани външно са чисто самоубийство. Ромео и Жулиета? Ала никой не нарича това „върховен фанатизъм”, а „най-прекрасната любовна история за вечни времена”. Какво е виждането ви за нещата, които се случват – в това е въпросът.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12.61-85