Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Prahlada (2)

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

„Като видя, че всички усилия на дайтите са напразни, Хиранякашипу се уплаши. За момента той завърза Прахлада и започна да обмисля различни методи да го погуби. Най-напред се опита да хвърли Прахлада под нозете на стадо слонове. Сетне го даде да бъде нахапан от огромни отровни змии. Като не успя да постигне целта си, той се опита да убие момчето с черна магия. После го блъсна от върха на много висока планина; зарови го жив; отрови храната му; остави го да гладува; замрази го с огромни количества лед; отнесе го с могъщ вятър; хвърли го в огъня, потопи го във вода; замеря го с големи камъни. Хиранякашипу пробва безбройни методи да навреди на Прахлада, но всичките му усилия пропадаха.

След като опита по толкова много начини да погуби невинното дете, господарят на дайтите осъзна, че не може да стори нищо на Прахлада. Той много се обезпокои и си рече: „Оскърбих това момче с много груби думи и се опитах да го убия с различни оръжия. Но той притежава такава огромна сила, че не може да бъде наранен по никакъв начин. Дори лице в лице с мен, остава безстрашен. Точно както присъщата природа на нещо не може да бъде променена – като да се опитваш да изправиш навитата опашка на куче – това момче никога няма да се откаже от лошото си поведение към мен.”[1]

Това е много добър пример: като дръпнеш опашката на кучето, тя се изправя; но веднага щом отново я пуснеш, тя се връща в началното си положение. Да променяш основната природа на нещата е нещо такова – като да дърпаш опашката на куче. Тогава как можем да променим своята основна природа? Проблемът е същият.

Такава била драмата на Хиранякашипу: „Не мога да променя своя син! Той никога няма да се откаже от служенето си и от решителността си по отношение на Бога.” И заключил: „Това момче навярно е безсмъртно и ако действам срещу него може самият аз да загина.

„Господарят на демоните забелязваше, че собствената му сила намалява и в резултат на това бе обзет от тревога. Тогава двамата синове на Шукрачария, Шанда и Амарка, отидоха при него насаме и се опитаха да го успокоят: „О, господарю! Всички царе се разтреперват дори само от заплахата, мярнала се в очите ти. Ти със собствените си ръце завладя целите три свята. Защо си толкова обезпокоен? Малките деца не знаят кое е добро и кое лошо. Те са невежи и глупави. Затова в постъпките им няма нито заслуги, нито недостатъци. Нека се върне Шукрачария, за да можем да го попитаме за съвет. Междувременно сплаши Прахлада и не му давай никаква възможност да избяга. Завържи го с вълшебните въжета на Варуна. Така няма да има как да общува със садху и може би с течение на времето, като порасне, той ще промени мисленето си.”

Хиранякашипу прие този съвет и отвърна: „Да, така ще сторим! Вие ще обучавате Прахлада за задълженията на един семеен човек и цар, а също и за благотворителността.” С голяма грижа и внимание Шанда и Амарка отново започнаха да преподават на Прахлада материална религиозност, икономическо развитие и сетивно наслаждение. И отново момчето учеше уроците си и се държеше много вежливо, но не приемаше наставленията им на сериозно. В действителност той въобще не смяташе инструкциите им за стойностни, тъй като учителите му бяха привързани към материалния свят и следователно попадаха под властта на двойственостите привързаност и отблъскване.”

 

(следва продължение)

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Leave a Reply