Archives

Calendar

March 2021
M T W T F S S
« Feb    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 3 септември 2006, София)
„В студ и жега страдах много; изживях живота си напусто.”
Да живеем напусто – това е недостиг на интелигентност. Или можем да кажем: да живеем напусто е лош късмет. Този път не сме получили шанса. Но не живейте напусто! Живейте за НЯКАКВА цел, добра цел. А ако сме интелигентни, ще живеем за най-добрата цел. Каква би могла да бъде най-добрата цел? Да постигнем каквото и да било материално? Не, то няма да пребъде с нас. Има една известна историческа личност – Александър Велики. Той на практика завладял всички цивилизовани нации по онова време – от тук чак до Индия. Но след това заръчал на придружителите си: „Когато умра поставете ме така, че под савана ръцете ми да са протегнати и разтворени.” Защо? Искал да покаже, че „макар да съм император на целия свят, ще си тръгна оттук с празни ръце.”
Каквото и да постигнете тук, каквито и материални блага – ще ги изгубите до капка! Тогава мързеливецът ще си рече: „Тогава защо трябва да постигам каквото и да било? Щом ще изгубя всичко, защо да се трепя?” Но докато не сте постигнали нещо – как бихте могли да се отречете от него? Така ли е? Най-напред го добийте, за да го дадете. Трябва да научим този метод – първо да се трудим здраво, да печелим, да придобиваме плодовете, а сетне да ги поднесем на Господа. Това е начинът да не пропилеем този живот.
Така че не живейте напусто, живейте за най-добрата цел.
„И за малко щастийце станах слуга на лоши хора.”
Това е тъжната история на материалното битие – че за нищожни облаги сме готови да вършим какви ли не глупости. Готови сме да слугуваме на непочтени люде в надеждата за някаква изгода. Но не искаме да служим на Бога, който е най-добрият, който е благодетел на всички, за да Го удовлетворим. Премислете живота си. Колко сте отделили за себе си, колко сте дали напусто – служейки на порочни хора – и колко сте дали Нему.
Но каквито и постижения да имаме в живота – големи богатства, младост, синове и семейство – няма да ни осигурят истинско щастие. Те могат да донесат някакво щастие, но то е просто отражение.
Ние сме част от един процес на обучение. Трябва да научим какво е щастие. Отначало пробваме елементарната фаза. Но недейте да си оставате там. Почти естествено е, че хората в началото приемат низшия вкус. Но не оставайте там – търсете по-висшата истина, по-възвишения вкус. И търсенето ще ни изведе до божествения извор.
Животът е кратък. Но отнема толкова дълго време да го изживеем. Въпреки всичко, сравнен с вечността, е като проблясване. Той има смисъл единствено ако е посветен на Бога, на Кришна. Иначе се споменава, че е досущ като капка вода, стичаща се по лотосов лист – животът е толкова преходен. Не можем да накараме капчицата да се задържи върху лотосовия листец. По същия начин не можем да запазим земния си живот за дълго – става въпрос само за няколко години. С каква цел използваме тези 50-60-80 години? Да живеем само според тялото, според материята, според биологията и инстинктите си? Или намираме някаква по-висша цел. Започваме да се грижим за душата си. От грубото телесно съзнание можем да стигнем до сукшма шарира, по-финия си организъм. И после следващата стъпка – ако разберем атма-таттва, истината за душата – това е истинската цел. По този начин дланите ни ще са пълни, пълни с безценни неща. И тогава няма да сме губещи.


Leave a Reply