Sharanagati

Изключително специфичната структура на индийските разкрити писания е такава, че те дават едно обширно познание, в много случаи в стотици и хиляди стихове, обаче есенцията е кондензирана в няколко капки. А да се изрази накратко същината – това е истинско красноречие.

Цялата есенция на това необятно ведическо знание се съдържа в имената на Бога. Не само ведическите писания, но всички религиозни практики се съдържат в имената на Бога. И не само същината на религията, но същината на самия живот. Защото животът е най-обширната концепция. Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Аз съм същността на живота.”

Ала „Бхагавад Гита е част от една дивна литературна творба, наречена „Махабхарата”. Маха-Бхарата – това означава „Историята на великата Бхарата[1]”. Бихме могли да кажем също и „Величието на Бхарата”. Или пък „Великата Индия.” Или „Величието на Индия.” Да го кажем накратко – Индия е велика. И се казва, че каквото липсва в тази книга, то всъщност не съществува. Тя е досущ като една енциклопедия на живота. „Махабхарата” се състои от сто хиляди стиха. Доста е дълга! Седем пъти по-дълга от „Илиада” и „Одисея” взети заедно. Толкова е огромна! Как бихте могли да изчетете „Махабхарата”?! Прекалено е дълга! Затова Бог милостиво рекъл: “Добре! Няма нужда да отделяте толкова време. Ще ви дам същината. Давам ви седемстотинте стиха на „Бхагавад Гита” – това е есенцията на „Махабхарата”. Обаче тогава дошли Кали-юга и двадесет и първи век. И днес вие казвате: “О! Седемстотин стиха! Това е твърде много! Искаме нещо кратко и просто.”

Бог знае всичко, нали? Той е прозрял предварително нашето отношение. Затова, макар историята да е безкрайно дълга и никога несвършваща, Той е кондензирал есенцията в четири стиха. И така, можем да кажем, че същината на човешкото битие, на живота и съзнанието – това е „Махабхарата”. А същината на „Махабхарата” е „Бхагавад Гита”, Божествената Песен. А пък същината на „Бхагавад Гита” са четирите стиха, намиращи се в десета глава[2].

Есенциалното послание трябва да бъде леко скрито. Затова то не е дадено в началото, не е в средата, не е и в края, а е някъде скътано.

Всички останали разкрити писания и божествени литературни откровения също са кондензирани в няколко стиха. Например, есенцията на „Шримад Бхагаватам”, който се състои от осемнадесет хиляди стиха, също е събрана в четири стиха. Така и „Брахма Самхита”, която е една изключително красива възхвала на Бога, е кондензирана в пет стиха. „Веданта Сутра”, която е съставена от петстотин петдесет и пет сутри, по същия начин е кондензирана в първите десет. Виждате, че всички различни творби притежават тази структура – дават ни нещо обширно и обстойно, както и няколко концентрирани капки.

Примерът с капката и океана е много значим. Защото една школа казва, че ако върнеш капката в океана, тя се разтваря, губи своята идентичност на капка и става океана. Това е тяхното твърдение, техният аргумент. Ала нека погледнем нещата от обратната страна: ако вземеш една капка от океана – ще си разбрал, ще си познал целия океан. Така ако вземете тези четири стиха от „Бхагавад Гита”, ще разберете същината, ще узнаете всичко за „Бхагавад Гита”. И не само за „Бхагавад Гита” – ще узнаете всичко за „Махабхарата”. А това означава, че ще узнаете всичко за живота такъв, какъвто е.