Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Какви са градациите на служенето? Най-грубата форма е робство. В същото време тя е и най-висшата. Защото тогава аз не съм си господар, а съм изцяло в притежание на някой друг. Но това, без съмнение, е трудно да бъде разбрано. Затова мнозина считат, че безкористното служене е най-висшият принцип.

Следващото ниво на служене е когато съзнателно, преднамерено отъждествявате себе си като слуга. След това – когато сте смирен слуга. И накрая, най-малко позитивният термин е принудителното служене – когато сте задължени да правите нещо и макар да не ви харесва, все пак го изпълнявате.

И така, най-високото ниво на служене е безкористното служене, а на божественото ниво това е преданото служене. Винаги се нуждаем от окачествено служене – не просто служене, а качествено. Затова преданото служене е най-високо.

Но ако е налице служене, трябва да видим каква е и мотивацията. На работа каква е вашата мотивация?

Отговор: Заплатата.

Свами Тиртха: Имаме две мотивации: „Да си спестя време и да получа парите на шефа” – в случай, че сте наети. Но това не е кой знае колко висша мотивация. Трябва малко повече да се квалифицираме. Все пак ползата, какъвто и да било вид полза – тази мотивация остава за дълъг период от време. Така че мерилото за развитие на нашето разбиране за служене е доколко безкористно е то, доколко сте свободни от привързаността към резултата. А отвъд времето, парите и ползите, има и една много фина мотивация – признанието. Хората да оценяват какво правите – това носи много дълбоко удовлетворение. Какво означава това в служенето? Че служите докато ви ценят. Или ако получателят каже: „О, какъв прекрасен слуга си!” Тогава сте готови да направите и още. Ако няма обратна връзка е по-трудно да служите.

Трябва да сме осъзнати и за тези по-фини мотивации и да не се хващаме на кукичката на отклика на хората. Хората жадуват за обратна връзка. Не е ли така? Ние жадуваме да ни оценят. Но осъзнайте, че това също е фино наслаждение.

И особено в средите на преданите има една много специална особеност: ако сами си измислите служене сте много щастливи и с лекота го вършите. Но само щом духовният ви учител ви каже: „О, какво хубаво служене! Просто продължавай да го правиш!” – същото нещо! – то се превръща в бедствие, толкова е трудно! Не, че той ви е казал: „Моля те, прави това”; той просто се е съгласил: „Добре, измислил си нещо, което те удовлетворява – действай!” – но то незабавно се променя за вас.

Така че трябва да сме много внимателни в своето самонаблюдение. Трябва да се самоанализираме и да се улавяме ако сме попаднали в този капан. Съгласни ли сте? Мисля, че това се случва често. Докато си е ваша работа го вършите с голям ентусиазъм; но само щом бъде одобрено, започвате да губите своя плам.

В служенето трябва да имаме предвид две следствия. Едното е шреяс – каквото е полезно и пригодно; а другото е преяс – каквото ни е много скъпо. Преяс идва от прия. Уви, очевидно човешкото същество е устроено така, че да приема и следва това, което е по-очарователно и сладко, отколкото това, което е по-полезно. Обикновено сме такива. Стремим се да се наслаждаваме на щастието, извлечено от сетивата в досега им със сетивните обекти, което в началото ни се струва като нектар, но накрая почва да нагарча; обратно на саттвичното щастие, което можете да извлечете от практиките – то в началото сякаш малко горчи, но по-късно се превръща в нектар.

(следва продължение)