Archives

Calendar

November 2022
M T W T F S S
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




driving the thoughts away

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Какви са градациите на служенето? Най-грубата форма е робство. В същото време тя е и най-висшата. Защото тогава аз не съм си господар, а съм изцяло в притежание на някой друг. Но това, без съмнение, е трудно да бъде разбрано. Затова мнозина считат, че безкористното служене е най-висшият принцип.

Следващото ниво на служене е когато съзнателно, преднамерено отъждествявате себе си като слуга. След това – когато сте смирен слуга. И накрая, най-малко позитивният термин е принудителното служене – когато сте задължени да правите нещо и макар да не ви харесва, все пак го изпълнявате.

И така, най-високото ниво на служене е безкористното служене, а на божественото ниво това е преданото служене. Винаги се нуждаем от окачествено служене – не просто служене, а качествено. Затова преданото служене е най-високо.

Но ако е налице служене, трябва да видим каква е и мотивацията. На работа каква е вашата мотивация?

Отговор: Заплатата.

Свами Тиртха: Имаме две мотивации: „Да си спестя време и да получа парите на шефа” – в случай, че сте наети. Но това не е кой знае колко висша мотивация. Трябва малко повече да се квалифицираме. Все пак ползата, какъвто и да било вид полза – тази мотивация остава за дълъг период от време. Така че мерилото за развитие на нашето разбиране за служене е доколко безкористно е то, доколко сте свободни от привързаността към резултата. А отвъд времето, парите и ползите, има и една много фина мотивация – признанието. Хората да оценяват какво правите – това носи много дълбоко удовлетворение. Какво означава това в служенето? Че служите докато ви ценят. Или ако получателят каже: „О, какъв прекрасен слуга си!” Тогава сте готови да направите и още. Ако няма обратна връзка е по-трудно да служите.

Трябва да сме осъзнати и за тези по-фини мотивации и да не се хващаме на кукичката на отклика на хората. Хората жадуват за обратна връзка. Не е ли така? Ние жадуваме да ни оценят. Но осъзнайте, че това също е фино наслаждение.

И особено в средите на преданите има една много специална особеност: ако сами си измислите служене сте много щастливи и с лекота го вършите. Но само щом духовният ви учител ви каже: „О, какво хубаво служене! Просто продължавай да го правиш!” – същото нещо! – то се превръща в бедствие, толкова е трудно! Не, че той ви е казал: „Моля те, прави това”; той просто се е съгласил: „Добре, измислил си нещо, което те удовлетворява – действай!” – но то незабавно се променя за вас.

Така че трябва да сме много внимателни в своето самонаблюдение. Трябва да се самоанализираме и да се улавяме ако сме попаднали в този капан. Съгласни ли сте? Мисля, че това се случва често. Докато си е ваша работа го вършите с голям ентусиазъм; но само щом бъде одобрено, започвате да губите своя плам.

В служенето трябва да имаме предвид две следствия. Едното е шреяс – каквото е полезно и пригодно; а другото е преяс – каквото ни е много скъпо. Преяс идва от прия. Уви, очевидно човешкото същество е устроено така, че да приема и следва това, което е по-очарователно и сладко, отколкото това, което е по-полезно. Обикновено сме такива. Стремим се да се наслаждаваме на щастието, извлечено от сетивата в досега им със сетивните обекти, което в началото ни се струва като нектар, но накрая почва да нагарча; обратно на саттвичното щастие, което можете да извлечете от практиките – то в началото сякаш малко горчи, но по-късно се превръща в нектар.

 

(следва продължение)

 



Leave a Reply