Sharanagati

Понеже Кришна не е застинал Бог, Той е динамичен и е пурнаттама, върховно цялостен и изпълнен, Той винаги нараства. Затова се нуждае от още и още обекти на Своята милост, с които да я споделя. И по тази причина Той отчаяно тича след Своите бъдещи слуги. До такава степен, че е готов да дойде като Чайтаня Махапрабху, за да проведе кампания за самия себе си.

Но, знаете, да правиш кампания за самия себе си – това не звучи много хубаво. “Елате при Мен! Следвайте Ме!”- не е любезно. Много по-лесно е да направиш кампания за някой друг, нали? Ако трябва да кажете на хората: “Слушайте ме,” това звучи грозно; но ако кажете: “Слушайте него или нея,” тогава е по-лесно. Да правиш кампания за някой друг – в това е включено и настроение на служене. Затова Махапрабху идва и казва: “Харе Кришна! Отдайте се на Върховния! Идете във Вриндавана!”

Обаче не е лесно да измамиш бхактите. Преданите на Махапрабху не са готови да възпяват това „Харе Кришна”. Те искат да пеят: “Шри Кришна Чайтаня, Прабху Нитянанда, Шри Адвейта, Гададхара, Шривасади Гаура бхакта вринда!” Защо? Защото те знаят кой е техният Бог.

Така че ако Кришна дойде в скрития облик на преданоотдаден, на проповедник, на санняси, от истински отдадените Той не може да се скрие. Те знаят, че всъщност това е Кришна, специално придружен от цвета на Радха. А Те също не искат да правят кампания за себе си, пък бхактите са способни да разчетат скритото объркване на божествеността. Затова те не искат да притесняват Чайтаня Махапрабху, който винаги е по много скрит начин Радха и Кришна заедно. По тази причина те не казват „Харе Кришна!”, понеже по този начин биха разкрили, че Махапрабху е Радха и Кришна в едно и Махапрабху би се почувствал зле когато това съкровено настроение на скритите Радха и Кришна излиза на показ. Затова те спокойно казват: “Шри Кришна Чайтаня!”

Кой може да каже кой танцува, в кой кръг, и къде, и каква е истината в крайна сметка!? Никога не можем да разберем това. Ала не е необходимо да разбираме абсолютната истина, достатъчно е да й се възхищаваме, да я обожаваме и да й служим.

Тогава, щом Махапрабху казва: “Вървете във Вриндавана?” какъв е твоят отговор, Парамананда?

Парамананда: “Вриндаван е където си Ти”[1].

Тиртха Махарадж: “Където си Ти, там е Вриндавана”. Така че можете да подадете заявление до кмета на София да смени името на града.

Парамананда: Западен Вриндаван.

Тиртха Махарадж: Защото Махапрабху е тук. “Където и да си Ти, там е Вриндавана.” Ала не е достатъчно да има дадено име на картата. Трябва да създадем атмосферата на Вриндавана. Това е красива задача. И вие всички сте приканени да помогнете това да се случи, да заменим жълтите таксита с рикшавали, които вместо да надуват клаксоните да казват: „Радхе! Радхе!” Докато се случи това, поне започнете да сътворявате атмосферата на Вриндавана в храма, в мисията, в сърцата си. Пожелавам ви това да се случи в сърцата на всички ви, защото където е Махапрабху, това място се превръща във Вриндаван. Където има обожание на Божествената Двойка, това е свято място. И ако някой възпява светите имена на Бога, той ще пречисти сърцето си.

И така, какво е заключението на „Бхагавад Гита”? Върви във Вриндавана! О, междувременно трябва да приключиш с тази битка, но тъй или инак, върви във Вриндавана! Моля ви, приемете това заключение в сърцата си.

Въпрос на Мандари: Гурудев, каква е разликата между това да се молим на Махапрабху и да се молим на Кришна?

Тиртха Махарадж: О, много е просто! Ако се молите на Махапрабху, Той ще ви даде Кришна, а ако се молите на Кришна, Той ще ви даде Махапрабху.

[1] Чайтаня Чаритамрита, Мадхя 3.33