Sharanagati

“Човек трябва да държи тялото, шията и главата си вертикално в права линия и неотклонно да гледа във върха на носа. Така, с необезпокояван, овладян ум, избавен от страх, напълно свободен от сексуален живот, нека той медитира върху Мен вътре в сърцето си, превръщайки Ме в най-висшата цел на живота си.”[1]

Говорихме защо да седим в медитация – за да бъдем свързани с Върховния. А методът беше да се контролират умът и сетивата, и да се пречисти сърцето. Как да се осъществи това пречистване е описано тук, в този стих.

И така, човек най-напред трябва да се научи как да седи. Тялото трябва да оформя права линия. Йогите в древни времена не са имали ни мебели, ни удобства, ползвали са минимални улеснения в живота. Така че те са седели на земята. И как да си осигурят една стабилна поза? Именно затова е бил, така да се каже, измислен йогийският седеж. Разбира се, Шива го е описал и предал на хората, но нека пропуснем тази част. Защо? Защото ако седите по обичайния начин няма да можете да издържите много дълго – ще започнете да мърдате, да ви убива, понеже коленете ви не докосват земята. Онзи, на когото коленете стърчат във въздуха, не може да седи стабилно дълго време на едно място. Ето, сега всеки се опитва да си нагласи краката…

Какво се случва ако седите с кръстосани крака в полу-лотос или лотос? Каква е формата, която заема тогава тялото ви? Правилно, пирамида. А знаем, че пирамидите са доста стабилни, стоят си там през последните няколко хилядолетия. Така че ако умеете да седите с кръстосани крака правилно, и вашата система също ще бъде много стабилна. И коя е най-важната част от пирамидата? Там в златното сечение е скрита една мъничка стая. Някои казват, че това е място на смъртта, а други знаят, че то е място на живота, камера за посвещение. Но ако си представите тялото в триъгълна форма и потърсите златната стая – къде ще е тя? Тя е сърдечната чакра. Така че ако разгледате тялото си като пирамида, именно там се намира животът. Затова ако медитирате в много непоклатима поза, ще можете да насочите цялата си енергия там. Знаем, че тази сърдечна чакра свързва телесните и интелектуалните нива на системата от чакри, свързва дивото животно с хомо сапиенс. Така че центърът са нашите чувства, или емоционалното ни его. Затова един йоги трябва да седи в много стабилна поза – за да може да се концентрира в най-важния си център, а именно сърдечния център.

Защо нашето сърце е толкова важно? Там живеят не само нежните чувства, но има и една загадъчна кухина. Тази пещерка, това мъничко вътрешно пространство се сравнява с обширния, безграничен всемир там навън. И ако медитацията ви е каквато трябва, ще можете да свържете своя вътрешен свят с външния свят. Това означава, че каквото съществува отвън можете да го поканите в своята вътрешна структура. Разбира се трябва да използваме способността си да избираме. Инак всички глупости също ще навлязат в сърдечната ви система. И така, чрез правилен подбор можем да поканим същината на вселената в сърцата си. А коя е същината на вселената? Това е източникът. Затова се казва, че тази скрита пещера в сърцето е толкова просторна, колкото целия свят. По този начин можем да свържем своя микрокосмос с макрокосмоса.

И ако сте йоги, какво ще откриете в пещерата на сърцето си? Ще откриете там присъствието на Върховния. Защото точно както цялата тази вселена е оживотворена от присъствието на Върховния, който прониква цялата система, по същия начин и структурата, вселената на сърцето ви е проникната от Него, и този Негов аспект се нарича Параматма. Той живее във всички сърца – във вашето сърце и в сърцата на всички останали създания, не само на хората, но и на всички.

Така че един йоги може да получи даршан, визия за Върховния, обитаващ сърцето му. А каква е разликата между един йоги и един бхакта? И бхактата иска да види, да се срещне с Бога, и йоги среща Бога в сърцето си. Каква е разликата? Има ли някаква разлика? Нашите учители казват, че разлика има. Защото на йоги му стига да види. Да видиш нещо се нарича даршан; затова виждането ви за света, вашата парадигма, вашата философия в Индия също се наричат даршан. Окончателният даршан е даршанът на Бога – да Го срещнем, да Го съзрем. Та каква е разликата между йоги и бхактата? Йоги е удовлетворен с виждането; а един бхакта е готов да последва и съвета. Това е разликата; бхактата отчаяно очаква напътствията на божествения принцип, обитаващ сърцето.

А какво напътствие ще ни нашепне Върховният Бог, живеещ в сърцето ни? Това се нарича вътрешно водачество. Всички ние го имаме. Дочували ли сте го? Можете ли да му обърнете внимание? Търсим, понякога долавяме нещичко, ала много пъти не можем да го идентифицираме. Но духовният процес означава да се научим как правилно да чуваме това вътрешно напътствие. Именно затова трябва да умиротворим останалите функции на тялото. Защото в „Гхеранда Самхита” е споменато как ще дочуете този съкровен глас. Най-напред ще го доловите като шумоленето на листа – много тихо, много меко. Но по-късно ще го чувате като биещи камбани. А след това като буря. Когато най-накрая го почувствате и чуете, цялата ви структура просто резонира. Ала понеже започва с много нежен звук, за да сте способни да го доловите трябва да успокоите другите си функции. Както е споменато тук: “С необезпокояван, овладян ум.” Да се овладее умът не е лесна задача. Но Богът е много очарователен, много привлекателен, затова ако мислим за Него, Той ще увлече умовете ни по различен начин.

(следва продължение)

[1] Бхагавад Гита 6.13-14