Sharanagati

Спомнете си историята за каменоделеца. Той имал много тежък живот – по цял ден трошал камъни. И си мислел: „Ох, толкова съм беден и изтерзан. Искам да съм по-силен.” Тогава започнал да се моли да стане цар; после станал цар, но осъзнал, че слънцето пече много силно и затова поискал да стане слънце. Обаче сетне разбрал, че облакът е по-могъщ от слънцето, защото може да го покрие. А пък самият облак се изсипва на дъжд. И дъждът с капките си разсича планините. Така той в крайна сметка разбрал, че е безсмислено да иска да става цар, слънце или облак… и достигнал до водата. А водата била в същата позиция, каквато имал и той – разсичала камъните.

Една капка вода е съвсем нежна в сравнение с камъка, но е СПОСОБНА да проникне в него. Чрез постоянство…

Слоевете, обвиващи човека зависят от обусловеността му. Колкото повече се доближаваме до духовната си идентичност – сат-чит-ананда-виграха – толкова по-добре ще общуваме и толкова по-добре ще разбираме. Тъй че ако се развиваме, това ще ни помага. Ако се пречистваме, ще бъде по-лесно; себе-реализацията ни помага. Кришна ни помага. Поставя ни в такава ситуация, в която ни се НАЛАГА да разберем, да осъществим пробив!

Обусловените живи същества са досущ като орехи – твърда черупка отвън, сладка ядка вътре. „Гита” казва: резултатите идват чрез постоянно усилие и отречение. Но това е за начинаещите. А за по-издигнатите практикуващи е Наам. Казва се: „От стомана, камък и лед е онова сърце, което не се разтапя от святото име на Бога.” Тъй че ако продължаваме да възпяваме Светите Имена, в крайна сметка всички люспи ще се размекнат. И тогава ще се прояви сърцето ни такова, каквото е наистина.

И може да си мислите, че това е общо послание, имам предвид, стандартно проповядване. Но не е. В крайна сметка, в дълбочина, това е входът към по-висшата реалност.