Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Парамананда: Бях много силно вдъхновен от двете причини Кришна да напусне тази планета. Едната причина беше да си тръгне, за да не си тръгва никога. А другата – за да се върне.

Свами Тиртха: Благодаря ти, че ми напомни, защото това са начините, по които Кришна никога не си отива. Макар да се е оттеглил, Той никога не си е тръгнал.

Но това, което казваш, е много важно – как ще се върне Той, как ще дойде отново? Знаем официалния начин – Той ще дойде като юга-аватар в необходимото време и ще извърши необходимите неща. Обаче ние имаме нужда от лична среща, от рандеву. А тази среща можем да усетим чрез мистерията на святото име.

Веднъж в Южна Индия бил дъждовният сезон. Това означава пороен дъжд; един странник поискал да се скрие от дъжда в изоставен храм. Той бил в руини, но все пак имало някакъв покрив, който да го запази от дъжда. Притъмняло, станало късно, когато не щеш ли и друг пътник се появил. И вече били двама търсещи подслон от дъжда. Като разбрал, че в руините вече има някой, вторият попитал: „Може ли да ме пуснеш да се приютя и аз при теб?” Той отвърнал: „Да, разбира се, ела, има достатъчно място! Можем да го споделим.” И двамата били садху, странстващи отшелници. Дъждът се усилвал, нощта ставала все по-тъмна. Ненадейно изникнал и трети човек, който помолил за подслон. Те казали: „Разбира се, ела! Има достатъчно място за трима.” После настанала дълбока и тъмна нощ. Чувал се само звукът на дъждовните капки. А щом няколко садху се съберат в дъжда, какво могат да правят? Те започнали да разговарят за прекрасните и славни качества на Кришна. Единият казал нещо, другият добавил, а третият им отвърнал. По този начин прекарвали времето си в мрака, насред изоставените руини. Изведнъж обаче се умълчали. Сетне единият рекъл: „Забелязвате ли нещо?” Другите отвърнали: „Да, забелязваме. А ти какво усети?” Той казал: „Усетих, че не сме сами. Усетих, че не сме само тримата.” „Да, нашият Бог е тук с нас.”

Така че, нахам васами ваикунтхе/ йогинам хридайе на ча/ мад бхакта ятра гаянти/ татра тиштхами нарада[1] – “”Аз не съм на Ваикунтха, не съм в сърцата на йогите, но всеки път когато Моите предани се събират да прославят качествата Ми, Аз несъмнено съм там, о Нарада.”

И така, как ще дойде Той? Как ще дойде отново? Това е начинът. Ако прославяме Всевишния чрез арадханам – вътрешна медитация, или чрез киртанам – възпяване на Неговата слава, възпяване на светите Му имена – Той ще дойде. Затова пеем тази толкова красива молитва: „Кришна, дай ми милостта да служа на Твоите имена!”

Нека се надяваме това да се случи – милостта е с нас, или поне с вас!

[1] „Падма Пурана”, Уттара-кханда 92.21-22