Sharanagati

Какво можем да правим с една тайна? Имаме три възможности. Първата е да я търсим. Втората е да я пазим. И третата е да я разпространим. Има и четвърта, но тя се разкрива по-нататък…

Нека насочим вниманието си към запазването на тайните. Как да го направим? Като мълчим. Ала нека си припомним стиха: “Това знание е царят на образованието и тайната на всички тайни. То е най-чистото знание, и понеже дава непосредствено възприемане на себето чрез реализация, то е съвършенството на религията. То е вечно и постигането му изпълва с радост.”[1]

„Бхагавад Гита” е наречена „Гита Упанишад”. А „упанишад” означава „тайно учение” – нещо, което се пази; нещо, до което достъпът е ограничен. Въпреки всичко, това поверително познание, тази тайна, се обсъжда между Бога и Неговия преданоотдаден. Така че, ако разговаряте пряко със самия Господ, тогава тайните ще ви бъдат разкрити. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – това е начинът директно да се разговаря с Бога. При все това, за да се запази силата, да се съхрани дълбочината, и за да се предпазят лаиците, тази тайна не бива да се разкрива на кого да е. Защо? Защото те на мига ще загинат, получат ли това знание. Или ще са неспособни да го оценят. Затова тайните трябва да се съхраняват. Ако имате някакъв план, някаква тайна, не ги откривайте пред всички, защото тогава те губят сила.

Как да запазим, как да съхраним една тайна? Какво мислите? Едно мнение е, че за да се запази тайната, трябва да се мълчи. Кришна казва в „Гита”: “Аз съм пазителят на тайните.” Ала това е твърде обичаен начин – да пазиш нещо като го криеш. Предложете ми друга възможност – как нещо да бъде съхранено?

Крипадхам: Като го изложим на показ.

Тиртха Махарадж: А! Имам приятел, който е проповедник. Той винаги се стреми да вдъхнови хората да обожават Бог и да Го помнят. Веднъж ми рече: “Казвам им да го правят, а те не го правят! Вършат тъкмо обратното: аз им казвам да помнят, а те забравят! Затова измислих друго: ще им кажа да не помнят Кришна. Защото ако е забранено, непременно ще го правят.” Аз не съм опитвал. Не посмях да последвам този съвет, този пример. Обаче понякога действа: ако кажеш някоя тайна съвсем открито, хората дори няма и да разберат, че това е тайна.

Искаме ли да скрием една тайна, къде можем да я притаим? Казва се, че сърцата са дълбоки, за да не могат да бъдат прочетени лесно. Но ако религията е вътрешно търсене на съкровеното божествено качество, значи това е тайно познание, тайно учение. И тази тайна трябва да пазим и култивираме в сърцата си. Да развиваме своята свързаност с Върховния Бог като вътрешно търсене, като съкровен път. Понякога отиваме на поклонническо пътешествие и изминаваме стотици хиляди километри; ала всъщност този път води навътре. Тръгваме от себе си, от мъничкото си его, и достигаме до своя „аз”, до истинската си същност.

Все пак, за да запазим тайна, можем и да я закодираме. Някои ще разполагат с декодера, други не. Тези, които имат декодера, ще проумеят дълбокия смисъл; онези, които не притежават това устройство, ще разберат нещо друго. Ето я мантрата Харе Кришна. Тя закодирана ли е или не? Едно мнение казва ”да”. Има ли други? Друго мнение казва „не!” Пълният отговор е „да и не”. Така или иначе не можете да платите цената на тази мантра! Затова я дават безплатно. Обаче не мислете, че е евтина! Ако същината е скрита вътре, трябва да сме способни да разкодираме посланието.

След като мантрата – най-свещената формула за достигане на абсолютната цел –  е публична и скрита едновременно, тогава трябва да разберем, че запазването на тайната е невъзможно без разпространяването й. Защо? Защото философията крие тайните, но милостта е готова да наруши правилата.

И така, искаме ли да запазим тайната за себе си, трябва да я раздадем и на останалите. Защо? Защото като направите тайната достояние и на други, това ще ви даде нейната сила. Изглежда като поредната двойственост. Много хора си мислят, че без светлина няма мрак; обаче можем да кажем и че без мрак няма светлина, без черно няма бяло. Можем също да кажем и че ако не съществува тайна, няма и начин да се разбие кода. Или че без да сме пазили тайната, няма как и да я раздадем; защото ако някой не я беше запазил за нас, тогава нямаше да има какво да разпространяваме. Ала можем да кажем и че издавайки тайната, ще имаме по-голям актив, ще получим по-голямо разбиране за тайната, ще се сдобием с по-голяма мощ. Затова Махапрабху е считан за Милостивия Аватар, който е разбил кода, счупил е всички катинари на дверите на съкровищницата. За да стане една тайна публична е нужна енергията на милостта. По такъв начин можем да култивираме тайната – като я пазим и като я издаваме.

Смятам, всички помните прекрасната история как Рамануджа Ачария получил тайната мантра от своя гуру. Гуру казал: “Добре! Знам, че си много квалифициран и съм готов да ти дам тази най-висша мантра, посредством която с лекота ще можеш да постигнеш освобождение. Обаче има едно условие: не бива да я издаваш на никого!” Рамануджа рекъл: „Да, Гурудев. Ще го изпълня.” Разбира се, много люде разбрали, че ачария в момента получава поверителна мантра и започнали да прииждат. Церемонията започнала, гуру дал тайната мантра, атмосферата била така божествена… След изтощителния обред Гурудев се оттеглил да отдъхне. И не щеш ли, какво дочул?! Силен глас отвън крещял нависоко тайната мантра. Той изхвърчал от колибата и извикал: “Калпазанино! Какви ги вършиш?! Защо я издаваш?! Знаеш ли какво те чака?” “Да, Гурудев, знам – вечен ад. Ала какво е вечният ад – ако всички те могат да постигнат освобождение?! Готов съм да отида в ада, стига те да се избавят.”

В тази история Рамануджа казал два пъти „да” на Гурудев. Нека следваме примера му!

Пазене на тайната и издаване на тайната. Разбира се, Рамануджа бил закрилян, не се наложило да отива в ада. Така че, ако рискувате заради другите, ако рискувате себе си заради другите, ще бъдете защитени.