Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос: Имам въпрос във връзка с вчерашната Ви лекция. Позовахте се на това и днес когато казахте, че трябва да приемаме нещата, които не можем да докажем. И съм много благодарен, че приведохте цитат от християнски епископ. Само да изясним дали съм запомнил правилно: казахте, че религия без мистерия е като религия без Бог. Едно от нещата, които ми е доста трудно да разбера е един цитат от Шрила Прабхупада, че „Кришна съзнание е наука”. Как науката върви ръка за ръка с мистерията? И къде е према, ако това е наука, която се нуждае от доказателства? Та бих искал да Ви попитам за Божията милост и за науката – как се съвместяват двете?

Свами Тиртха: Мисля, че въпросът Ви е тема за едноседмичен семинар. Но ако разгледаме малко контекста – методът, по който работи науката е: теория, проба, доказателство и достигане до по-високо ниво. Обичайно, за да достигнеш до по-високо ниво на научно разбиране, трябва да обезсилиш доказателствата на предходното ниво. И обикновено науката борави с теории и теореми. Тази ѝ страна Шрила Прабхупада не я харесва: „Теории, теории – това не е знание! „Ако“ означава, че не знаеш. А „наука“ значи да знаеш.“ Така че за него „наука“ означава факти, истини. Не съмнения и проучвания, или пък провали; не – факти. За него това значи наука. И в този смисъл животът в преданост е наука, защото излага факти за върховната истина, за Абсолюта. По такъв начин Прабхупад е интерпретирал бхакти-йога като научно разбиране за Бога. Понеже представя факти и истини, а не теории.

Разбира се, науката като цяло, и особено естествените науки, касаят природата – „физис“ на гръцки. Но духовната наука касае божественото, което е отвъд физическата опитност; затова се нарича „метафизика“. Така че естествените науки можете да прилагате в полето на физиката, а, така да се каже, духовната наука можете да прилагате в полето на метафизиката. И ако се опитвате да използвате инструментите и методите на едната в сферата на другата, няма да проработи. Разбира се, това звучи твърде категорично, тъй като винаги има припокриване. Но основно подходът в материалистичната наука е различен от подхода в духовната наука. Не знам дали това донякъде изяснява ситуацията?

А иначе, друга характеристика на научния метод е експериментът. И необходимата квалификация при експериментите е, че те могат да бъдат повторени и ще доведат до същите резултати. Един експеримент доказва даден факт, ако може да бъде повторен и донася същите резултати, при същите условия. Това се нарича научен инструмент, научен метод. И ако го приложим в духовните процеси, също ще работи. И така, какъв е експериментът? Ако повтаряте мантрата, ще намерите покой. Някои са преживели това. Сега ако аз повторя експеримента, ако също пробвам мантрата, аз също ще намеря покой. Тогава можем да приемем това за доказан факт.

Така че дори някои инструменти от научния метод можем са приложими в духовен смисъл, в духовния процес. Разбира се, единствено съмняващият се ум е този, който се нуждае от доказателства и експерименти. Сърцето отвътре има нужда от нещо друго. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва: „Най-напред трябва да удовлетворите интелекта си. След това можете да потърсите съкровеното удовлетворение на сърцето си”. Ето защо е нужно да намерим такава възвишена философия, която да ни отнесе ума. Да ѝ се възхищаваме и да казваме: „О, това е невероятно велико!“ Тогава умът ни ще е удовлетворен и ще можем да продължим с останалите си практики.

(следва продължение)