Sharanagati

“Първата година след като Шри Чайтаня Махапрабху прие ордена на отречението, всички преданоотдадени, начело с Адвейта Прабху, отидоха да видят Бога в Джаганнатх Пури. След като присъстваха на Ратха-ятра церемонията в Джаганнатх Пури, всички бхакти останаха там в продължение на четири месеца, наслаждавайки се с голяма радост на компанията на Шри Чайтаня Махапрабху като изпълняваха киртан [пеене и танцуване].”[1]

И така, в този случай бхактите посвещавали половината от времето си пряко на общуването с Шри Чайтаня Махапрабху. Пресметнете собствения си живот: колко много години сте прекарали в заблуда, служейки на илюзията, или максимум на самите себе си, и колко сте прекарали в посветеност към Кришна. Ако започнете практиката на предаността навреме, след двадесет години ще стигнете до положението петдесет на петдесет, в добрия случай. И така, дори това петдесет на петдесет е много трудно действително да се приложи на практика, какво да говорим за пълна посветеност, пълна отдаденост!?

Обаче, изучавайки писанията и наблюдавайки ежедневните практики на брамините, да речем, аз също достигам до някои интересни заключения. Денят им започва около 3 ч. заранта с всички ритуални къпания, молитви, медитации, приношения и яги, и всичко това им отнема около 5-6 часа сутринта. И така, вече е 8 ч., нали? Тогава те прочитат по някоя глава от шастрите, за което отива още час – час и половина. После приемат сутрешен прасадам – още половин час. И тогава, около 10 ч. отиват на работа. Обаче в 11 вече трябва да започнат да се подготвят за обедните ритуали, така че за работа остава само един час. По пладне отново се правят ритуалите – няколко часа; следва обяд и кратък отдих. И после вече е вечер. И отново трябва да се напяват молитвите; а накрая се казва, че след 9 ч. вечерта те посвещават половин час на семейните си задължения. Започнах да пресмятам: за работа, изкарване на пари – един час; за семейни дела – половин час. Доста суров дневен режим. А какви са нашите ежедневни дейности? Едва успяваме да посветим по час и половина в служене на Кришна. Времената, уви, се променят.

Разбира се, не забравяйте, че семейните в стари времена са имали четири основни типа препитание. Едното било да събират падналите зърна ориз на полето – това била първата заръка за грихастхите. Втората била да събират по пазарищата. Третата – да пият само пяната от устата на теленцето. А четвъртата заръка била да се оставят напълно на милостта на Кришна. Тъй че ако работата ви е такава – да събирате каквото е паднало на пазара – това може да се свърши за един час, няма проблем. Но ако ходите на работа, имате бизнеси и детски градини – тогава ще ви е нужно повече време.

Тъй или инак, не се задоволявайте с половинчати решения. Не можем да измерим посветеността нито с пари, нито с време, но можем да я измерим по чувствата, по готовността ни да се посветим. При все това, дейностите отразяват вътрешния мир. Затова трябва да се стремим към пълната посветеност и стъпка по стъпка да се опитваме да се доближаваме до този идеал.