Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Брахма пристигна на мястото, носен от своя лебед, но не можа да види Хиранякашипу. Като слънце покрито от облаци, тялото на Хиранякашипу бе скрито и Брахма трябваше да се вгледа много внимателно. Когато най-сетне го видя, той бе поразен и се обърна към Хиранякашипу с усмивка: „О, сине на Кашяпа, моля те, стани! Бъди благословен! Отречението ти бе успешно и аз съм дошъл да ти предложа благословия. Моля те, поискай каквото си пожелаеш. Наистина съм удивен от великата ти отреченост. Мравките са изяли тялото ти, а ти си съумял да съхраниш живота си единствено в костите. В миналото нито Бхригу, нито някой от останалите риши е успял да извърши такова жестоко отречение. И в бъдеще никой няма да успее да стори същото. Та кой би оцелял като теб, без да пие дори вода в продължение на сто години на полубоговете?!” Една година на планетата Земя е равна на един ден за полубоговете, в по-висшите сфери. „О, сине на Дити! Онова, което бе невъзможно за ришите, ти го осъществи успешно и аз бях привлечен от твоята тапася. О, най-велик сред асурите, по тази причина съм готов да ти предложа благословията, която желаеш. Срещата с безсмъртен няма как да е безплодна, така че можеш да си поискаш каквото желаеш от мен.”[1]

Хиранякашипу не само стоял на един крак, но и не приемал нито храна, нито вода, нищо. Въпреки това бил жив. Виждате как в случая на Хиранякашипу неговата санкалпа била успешна. В големи лишения, за дълго време и много трудна била аскезата му. И накрая постигнал успех, получил желаното. Накрая възлюбеният му бог Брахма дошъл и му предложил: „Каквото ти се ще, можеш да си поискаш от мен.”

Трябва да сме достатъчно умни какъв вид тапася да правим. Ако искате да постигнете нещо, има различни начини. Най-добрият е да удовлетворите висшестоящите. И те с нежност ще ви обсипят с благословиите си. Ако не сте толкова деликатни, тогава можете да си поискате нещо. А ако сте глупави, можете да плачете за нещо. Защо казвам това? Защото нашите наставници знаят всичко. Те много добре знаят кое е благотворно за нас на настоящия етап от развитието ни. Връзката помежду ни се основава на доверие, пълно доверие! Затова всъщност не се налага да си искате каквото и да било; достатъчно е ако чрез служенето си удовлетворявате своя духовен учител. Ако не сте на това ниво, можете да си искате. „Гурудев, моля те, можеш ли да ми дадеш това, можеш ли да ми дадеш онова?” И като добър баща, той го осигурява: „Добре, скъпи ми синко. Все още си във фазата да желаеш и копнееш толкова много неща – мога да ти ги дам.” Ако не сте достигнали дори това ниво да си искате любезно, тогава може да плачете и на инат да желаете нещо. Например – започвате някакво отречение, за да привлечете вниманието на духовния си учител. И както Брахма бил доволен от своя слуга и поклонник Хиранякашипу, ако удовлетворите своя възлюбен Господ или учител, те ще дойдат и ще попитат: „Какво желаеш, скъпи синко, скъпа дъще?”

„Като каза това, Брахма поля от своята божествена кана костите на Хиранякашипу, превръщайки ги начаса в ново тяло, съвършено силно и пригодно, могъщо като мълния, с красив златист оттенък. Хиранякашипу излезе от мравуняка и тръстиките, както огънят излиза от дървата. Право пред себе си видя Брахма на неговия лебедов звездолет и радостни сълзи се затъркаляха от очите му. Той се просна на земята да отдаде почитанията си и с настръхнали коси и пресекващ глас започна да говори.”

Джай! Може би имате някои коментари относно отречението на Хиранякашипу?

Въпрос на Хаягрива: Интересно е, че Хиранякашипу е започнал със себичен мотив, но от историята виждаме, че е проявил преданост към бог Брахма. Бихте ли казали повече за това моля?

Свами Тиртха: Всъщност той винаги е бил много посветен на бог Брахма, той бил поклонник на Брахма. Това отново разкрива разликата между общото обожание на различни авторитети в тази вселенска структура и прякото обожание на Върховния Бог, най-висшият в йерархията. Защото полубоговете обожават Кришна. Дефиницията за полубог е тат-прияртхам – те живеят само за щастието на Кришна, на Всевишния. Така че ако и вие живеете единствено заради щастието на Шри Кришна, значи сте полубогове. А демоните обожават полубоговете, не Върховния Бог. Това е разликата – полубоговете обожават Бога; а тези, които не са полубогове, обожават полубоговете. Ала без посветеност, пък била тя и по демоничен начин, не може да се постигне нищо. А санкалпата на Хиранякашипу, неговата решимост, била много силна, той бил много непоколебим. Бил готов да стои сто години на полубоговете – много дълго време! И много трудно било това, което бил решил. Но единствено със себичен мотив.

Искате ли да извършите още по-велика тапася от Хиранякашипу? Да? Тогава изпълнявайте духовното си служене. Това е дори още по-голямо отречение – да удовлетвориш желанието на духовния си учител. Защото Хиранякашипу осъществявал собственото си желание, той служел на собствените си цели. До такава степен, че неговото обожаемо божество се наложило да дойде, за да сбъдне желанията му. Нашата линия на поведение би следвали да е различна. Ние трябва да питаме Кришна: „Как мога да Ти служа?” А не да извършвате тапася и да не приемате прасадам дълго време, та да принудите Кришна да дойде и да ви попита: „Как мога да ти служа?” Нали, не към това се стремим.

Парамананда: Всъщност Мадхавендра Пури е направил нещо подобно.

Свами Тиртха: Той е бил вглъбен в своя екстаз, не че е искал да принуди Кришна да се появи. В това е дребната разлика. Демоничният подход е: „Искам да принудя другите да дойдат и да ми служат”; подходът на предания е „Аз се отдавам и питам: „Как мога да ти служа?” Това е главната разлика. Служенето присъства и в двата случая, но мотивацията е различна.

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”