Sharanagati

За да постигнем някакви добри резултати трябва да сме кротки. Трябва да сме под контрол. Още един израз, който не ни се нрави. “Контрол? Някой да ме контролира, о Боже мой?! Искам свобода!” Но контролът е много благоприятен за духовните практики. А тук научаваме за три различни типа контрол:

“Дева-двиджа-гуру-прагя-пуджанам шаучам арджавам брахмачариям ахимса ча шарирам тапа учяте – Въздържанието на тялото се състои в обожаване на Върховния Бог, на брахманите, на духовния учител, на по-възрастните – например бащата и майката – и в чистотата, простотата, целомъдрието и ненасилието.”[1]

Силно! И така, как да се контролира тялото? Това е начинът да се контролира тялото. Може да си мислим в началото, че контрол над тялото означава определени строги правила. Обаче първият принцип в контролирането на тялото е: обожавай Бога. Всички останали правила и предписания идват след това. На първо място обожавай Върховния Бог – дева; след това двиджа, два пъти родените, брахманите. Значи обожавай Бога и обожавай Неговите слуги, Неговите представители – гуру, обожавай също така и духовния учител. Как да се обожават брахманите? Как обожаваме брахманите, свещенослужителите?

Яшода: Като слушаме и следваме напътствията им.

Тиртха Махарадж: Това е много хубаво, но те трябва и да ядат нещо. Говорят, наставляват, а ние слушаме много внимателно. Обаче те също трябва да получат нещо, за да се нахранят, нали?

Ямуна: Дарения.

Тиртха Махарадж: Да. Според класическата ведическа традиция, трябва да даряваме крави на свещенослужителите, при това милиони. Много добре! Ако подарите крава тук, на храма, бхактите ще останат „очаровани“. Но ако дарите парче земя на село, малко злато, малко зърно и някаква храна за животните, тогава те ще бъдат доволни. Иначе ще създадете главоболия. Затова трябва да сме достатъчно разумни как да служим на висшестоящите, на нашите свещенослужители.

Но като споменахте даренията… Понякога ние се опитвахме да даваме на Гурудев дарения. Понеже бях брахмачари, аз не бях ангажиран с изкарването на пари, но други се стараеха да поемат тази част от служенето. Веднъж ги чух да разговарят: “Не давайте твърде много на Гурудев.” Обаче защо? Защото ако получи голяма сума, той ще я запази за мисията, няма да я ползва за себе си. Затова малко по малко. Тогава може да си купи – кой знае – да речем, фъстъци и да си хапне. Някой трябва да се грижи за насъщните нужди и на светите хора.

Например, веднъж Гурудев беше гладен. Това се случва дори на духовните учители! И така, той каза на матаджите: “Можете ли да сготвите нещо?” Разбира се, те веднага наскачаха и започнаха да дрънчат с тенджерите. А Гурудев си влезе в стаята да мантрува. И мантруваше, и мантруваше, и мантруваше. След един час много смирено отвори вратата: “Нещо случва ли се в кухнята?” Те казаха: “Да, да, ще сме готови след половин час.” Тогава той попита: “Защо не ми казахте?” “О, Гурудев, не искахме да смущаваме твоето мантруване.” “Ха! Ами, много хубаво…”

Така че понякога служете и на основните нужди. Не си мислете, че Кришна, Махапрабху и Гурудев са толкова неземни, че не се нуждаят от нищо.

И така, служене на висшестоящите: на първо място на Бога, на представителите на Бога, на духовния учител и на родителите. Те се считат за по-старши. Те са нашите духовни авторитети и ние трябва да им осигуряваме онова, от което се нуждаят. Патрам пушпам пхалам тоям[2] на Бог – малко вода, листа и цветя; храна и дарения на брахманите, послушание на духовния учител и практическо служене на родителите. Това са основните, най-първи фактори за овладяване на тялото. Защото ако служите на Бога, на брахманите, на родителите си, по естествен начин тялото ви ще е заето в служенето.

(следва продължение)