Sharanagati

Въпрос: Гуруджи, в „Махабхарата” Кришна поискал от Арджуна да погуби Кауравите и да спечели войната, защото ако той спечели това означава, че печели истината. В съвременния сценарий, когато избиването дори на животни е забранено, убийството на хора също се счита за нещо много лошо. Да си представим следната ситуация: има един много добър човек, който живее много добродетелно. Но на пътя му застават лоши хора. Той има някакъв стремеж. А тези лоши хора се опитват да го сплашат да не следва стремежа си. И в повечето подобни случаи добрите хора се отказват; те не постигат целта си, защото се боят от конфликти – не искат да взимат участие в каквито и да било пререкания, в каквото и да било насилие. И ако този добър човек реши: “Не, аз ще се боря срещу тях”, законите няма да го подкрепят, защото законите винаги прикриват гърба на лошите хора. Та ако този добър човек вземе решение: “Ще поведа война, ще избия тези люде,” това добро решение ли е за благото на обществото и за осъществяването на целта? Защото ние считаме за добър човек онзи, който не се бие. И както стоят нещата в момента, според мен 99.9 процента от хората стоят със скръстени ръце, не се бият. Виждал съм много добри хора, които в подобна ситуация решават да не се борят. Те си мислят: “Аз съм добър човек. Няма да се боря, защото съм добродетелен. Пък той е лош, нека да прави каквото си иска.” По такъв начин броят на людете, които вършат зло, нараства, понеже добрите хора не им се противопоставят…. Какво трябва да правят добрите? Трябва ли да се бият?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос. Вие споменахте, че добрите люде стоят бездейни, а лошите са активни; всъщност това е начинът да се отсъди кое какво е. Защото се казва, че доброто е пасивно, а злото е активно. Не забравяйте, това е Кали-юга – времето, в което активни са злите сили. В Сатя-юга доброто е активно, а злото е пасивно. В онази епоха има съвсем други тенденции. Но понякога ценностите се запазват като се държат скрити. Защото ако се бориш сам срещу цялата тази корумпирана система, която ни заобикаля, те лесно ще приключат с теб. Това е подходът на саннясите, на свамите – да атакуват системата отвън. Обаче интелигентните са агентите – внедрени в системата, те подкопават тази корумпирана система отвътре. Затова, ако сме интелигентни, трябва да прилагаме и двата метода. Открита атака отвън; обаче в крепостта всички ще ни се надсмеят: “Ха! Какво искаш да постигнеш с някакви си приказки?! Кой си ти въобще?! Идваш от село, от манастира, какво изобщо знаеш? Нищо не знаеш ти, а ние знаем всичко. Ние сме силните, а ти си едно смешно човече, дошло отвън!” Ето защо един истински санняси трябва да бъде добър стратег. Проповядвайки, той идва като беден просяк, потропва на портите на крепостта и те го пускат: “Подхвърлете нещо на тоя сиромах…” Обаче той отива и започва да говори на пазарището. И скоро побеждава. Така че ако силата ви не е достатъчна, използвайте мозъка си. Буддхи-йога, вложете интелигентността си, за да постигнете своите цели.

Вероятно знаете историята за Чанакя Пандит, когато той започнал да сипва сироп от захарно цвекло в корените на туфа трева. Тогава дошъл Чандрагупта и рекъл: “Свамиджи, какви ги вършиш? Защо изливаш този сладък сок върху туфа трева?” А той отвърнал: “Тази трева има остри стръкове, които убодоха стъпалото ми . Затова искам възмездие. А знаеш, мравките много обичат захар. Така че като изсипя сиропа върху тази трева, мравките ще дойдат на корените и ще ги прегризат. По този начин ще постигна целта си. Свършено ще е с тревата.” Чандрагупта незабавно казал: “Ти си моят човек. Бъди до мен.” И каква била последицата от това? Най-могъщата власт в Северна Индия през втори-трети век преди Христа. Това е обединението на ума и силата, на интелекта и ръката.

Така че ако искате да унищожите злите сили в света, по-добре използвайте интелигентността си. Защото със сила тази игра е загубена за нас. Както вие казахте, всички закони, цялата власт, всичките пари, цялото мнозинство са от отсрещната страна. Обаче силата на проповядването е на наша страна! Макар отсрещната страна също да се старае в пропагандата; да вземем за пример телевизията, едноокият гуру, който дава лекция всяка вечер и всички го боготворят, приемайки всяка дума, която идва от този източник, сякаш е от Ведите. Кажете „не” на този едноок гуру в живота си. Намерете си гуру с две очи.

По-добре е да не се убива. Защото Кришна може да избие демоните в един миг, а времето ще сложи край на всички негативни тенденции. Така че трябва да сме поне мъничко търпеливи и да видим края на историята. Но вие сте прав, трябва да преценяваме въпросите и постъпките си според своя характер. Ако има трудна, насилствена ситуация, човек може да използва две части от тялото си: или краката, или ръцете. Ако сте от воинския тип, можете да използвате ръцете си. Ако сте брамински тип, използвайте краката си – но не за високи ритници, а за бягство. Защото ако един брамин избегне подобна ситуация, за него няма проблем. Обаче ако сте кшатрия, бийте се. Ако един боец избяга от такава ситуация, той е страхливец. Именно това е психологическата провокация, която Кришна прилага спрямо Арджуна. Тъй като Арджуна е искал да избяга, нали? “Няма да се сражавам. Не ми е притрябвало да печеля тази война, не искам да се бия, не искам да убивам!” Обаче тогава Кришна започнал да му внушава: “Хей, хората ще кажат, че си страхливец. Няма по-голям срам за един воин от това да бъде наречен “страхливец”. Ти си велик боец! Ти си гордостта на семейството си, най-добрият стрелец с лък!” По такъв начин Кришна повлиял на Арджуна да приеме напътствията Му.

При все това аз бих казал, че ние трябва да се стремим да избягваме насилието колкото ни е по силите. И не говоря за убийство, защото е пределно ясно, че то трябва да бъде избягвано; но по-леките, по-скритите форми на насилие също трябва да се избягват. Защото където има борба, там няма гопи-бхаава. В повечето случаи борбата означава битка на егото.

Въпрос: Но, Гуруджи, доброто е победено…

Тиртха Махарадж: Не! “Можеш смело да заявиш, че Мой преданоотдаден никога не погива!”[1] Ние никога не сме изгубени. Съгласен съм, че трябва да се борим за истината. Но по мъдър начин.

Понякога трябва да се върнем малко назад, за да съберем повече сили да вървим напред. Винаги мислете дългосрочно, в контекста на тенденциите. Тогава ще сте способни да прозрете истината. Но, за да противостоим на тенденциите на настоящата епоха, ние трябва да обединим силите си. Защото външните тенденции са много силни. Тази епоха не е благоприятна за духовни практики. Въпреки всичко, не бива да се обезсърчаваме от това, а да намираме начини да практикуваме: да помогнем най-напред на себе си, а сетне и на останалите. И знаете ли, да практикуваш йога в Източна Европа във времената на комунизма действително имаше специален привкус. Така че разполагаме с някакво разбиране как да изнамираме начини в трудна политическа ситуация или потисничество да продължаваме с практиките си и да бъдем, така да се каже, ефективни – т. е да достигаме до хората.

Все пак, каквото и да се случва, трябва да можем да виждаме божествената подредба, която се крие зад него. Дори деградацията ни помага да разпознаем кои са добрите. Докато ти плащаш сметката, ще имаш много приятели. Ала приятел в нужда се познава. Ще видиш кой кой е в трудните ситуации. Така че добро нещо ли са трудностите? Да, много добро. Няколко изгубени илюзии… И стъпка по-близо до истината.