Sharanagati

(продължава от предишния понеделник) 

“О, бисер сред хората, Моята илюзорна енергия замъглява способността на людете да разграничават, затова в съответствие с предишната си карма и вкус, те ще говорят по различен начин за това как се постига щастие и съвършенство.” Нека обсъдим тази тема – как хората имат различни концепции, различни разбирания за съвършенството и за щастието.

Уддхава пита кой е най-добрият път за постигане на божествено единение с Бога, с Върховния, и също как да намерим собственото си щастие и съвършенство.  Тогава Кришна казва: “Има много различни пътища, но този специфичен път – пътят на отдадеността – Ми е много скъп, също както и онези, които го практикуват.”

Въпрос на Рамвиджай: Бе казано, че съобразно гуните хората ще разберат по различен начин тези пътища. Но аз не мога да схвана дали разбирането им ще е достатъчно добро, за да се върнат обратно при Бога? Защото окей, те ще имат различно разбиране, но всичко това са изкривявания и ереси. В стиха се казваше, че част от знанието е била изкривено, друга е станала ерес. Може ли човек да прилага това изкривено знание или ерес, за да се завърне при Бога?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос, но той касае следващия стих. Затова по-добре Кришна да ти отговори вместо мен. „Хората обсъждат възможностите за постигане на щастие по различни начини. Някои наричат ключа към успеха и към щастието – дхарма.” Мисля, че това е добро предложение. Ако следваш един дхармичен път, ще постигнеш нещо, в това няма съмнение. Но то окончателното постижение ли е? Е, ако достигнем до парам-дхарма, най-висшия дълг на човечеството, тогава това е пълен успех. Ако достигнем просто дхарма, тогава това е саттвичен начин на живот и е много добър резултат; но може би можем да речем, не е най-висшият резултат. “Други го наричат име, репутация, слава – това са поетите.” И така, поетите смятат, че щастието е в славата. “Други пък го наричат наслада – ватсяяна. Последователите на йога го наричат истинност и контрол над тялото и ума. А други смятат, че ключът към щастието са парите и силата, властта – да речем политиците. Аскетите пък го наричат отречение. А склонните към удоволствия го назовават удовлетворение. Други наричат ключа към успеха жертва, други – самообладание или милосърдие, свещени обети, правила и предписания. Ала резултатите от всичко това са ограничени. Те донасят някакво страдание, в крайна сметка завършват в невежество, доставят съвсем кратко и незначително удоволствие и дори насладата по тези различни пътища води до страдания.

Така че, считам, отговорът е съвсем ясен: според разбирането си различните хора виждат различни пътища, различни начини за постигане на успех, но те са ограничени. И дори да се наслаждаваш на тези различни възможности, те ще ти доставят съвсем оскъдно удоволствие.

Тогава какво е решението? Има ли решение въобще? Каквото и да опитваш, все ще е ограничено и няма да доведе до окончателното вътрешно удовлетворение – значи какво да правим? Просто да скочим от прозореца? Полза няма, защото сме на приземния етаж. Дори и това не е решение. Тогава какво да сторим?

“Целият свят с всичките му посоки е изпълнен с блаженство за онзи, който не желае да притежава нищо от този свят, напълно е овладял сетивата и ума си, винаги е умиротворен, не мрази и не обича никого, и намира духовното си удовлетворение в Мен”, казва Кришна.

И така, ако все още не откривате пълното си вътрешно удовлетворение, проблемът не е в процеса. Но трябва да притежаваме такива качества, че да сме напълно неутрални към влиянията в света. Разбира се, това не означава да сте безчувствени или да не изпитвате състрадание. Не за това става дума. Но не се изненадвайте ако ви сполетят трудности и не се изненадвайте още повече, ако в нещо успеете. И двете са илюзия.

Това можем да наречем вътрешна връзка. Да си в йога означава да си свързан. А свързан ли си, тогава имаш достъп до неизчерпаеми ресурси. Затова в тази глава се възхвалява пътя на посветеността и процеса на медитация, защото медитацията е начинът да бъдем свързани.

(продължава следващия понеделник)