Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaMar
13
Въпрос на Кришна Прия: Първият ми въпрос е, понеже казахте, че трябва да служим на божествения интерес, как можем да разберем, че служим именно на него, а не на собствения си интерес? Защото си мисля, че можем да спекулираме много на тази тема.
Тиртха Махарадж: О, да. Питай своя гуру. Ако не знаем дали някое служене е божествено или себично, нека питаме някой, който знае.
Кришна Прия: И вторият ми въпрос е, понеже казахте, че трябва да вярваме на себе си, как се съотнася това със смирението на ваишнавите, които считат себе си за по-низши от най-низшите създания във вселената?
Тиртха Махарадж: Аз мисля, че добавих още нещо към това „вярвайте на себе си”, какво беше то?
Харилила: Не на фалшивото си его.
Тиртха Махарадж: Правилно. И освен това казах: пречистете се толкова, че да можете да вярвате на себе си. Това е обичайният боклук, който се разпространява в името на бързия духовен прогрес – “вярвай на себе си, обичай себе си.” Без пречистване, без следване на никакъв процес, без правене на каквато и да било жертва – какво е това?! Нищо не е! Това е да мамиш себе си.
Обаче ако се пречистим, тогава ще можем да стигнем такова ниво на преживяване, когато ще виждаме нещата каквито са. Това се нарича нивото на реализацията. Веднъж в Индия посетихме един храм, храма Радха-Раман. Тъкмо излизахме от него след вечерната служба; при големите порти хората влизаха и излизаха, и видяхме да приближава един много достоен за почит възрастен джентълмен. Имаше такава забележителна осанка, че веднага го попитахме: “Може ли да ви снимаме?” Той каза: „Да, разбира се!” Снимахме го и след това той отправи към нас едно послание. Каза: “Нищо не е истинско, освен служенето към Кришна. Между другото, аз отговарям за този храм.” Така че никога не знаем кого срещаме на улицата. Може да си речете, че това е някой възрастен господин, който посещава храма – но не, той е неговият собственик.
Така че на най-висшето ниво ще сме способни да виждаме нещата каквито са. Той, намирайки се на най-висшата степен на реализацията, казва: “всичко е илюзия освен служенето на Кришна.” Вие имате ли това виждане?
Кришна Прия: Доста съм далеч от такова виждане.
Тиртха Махарадж: Да, това е честен отговор. И аз съм много по-доволен от такъв отговор, отколкото ако беше казала: “Да, така го виждам.” Защото не е вярно. Така че бъдете реалисти, познавайте себе си. Но имайте високи амбиции, висши идеали.
Шрила Прабхупада, например, друга една изключително реализирана личност, не е казал: “О, западният свят е илюзия и всеки е под влияние на гуните.” Не, той е дошъл да даде нещо, да добави нещо. Така че той не го е виждал като илюзия, виждал го е като перспектива, като потенциал.
Смирението трябва да е прогресивно. Прогресивно в такъв смисъл, че да издига съзнанието ни. А не да е деструктивно смирение.
И така, как да вярваме на себе си, мисля, че това е твоят въпрос, нали? Стигнете до платформата на атман и тогава можете да вярвате на себе си. Ако мантруваме още и още, чето дарпана марджанам, чрез възпяване на святото име, ние почистваме огледалото на сърцето – това означава, че ще виждаме по-добре кое какво е. Затова няма как да минем без пречистване. Трябва много добре да изпълняваме своята садхана.
Последният път обсъждахме какво означава истинско смирение – да се следват напътствията на висшестоящите. Така че отговорът на първия ти въпрос: как да решим дали е божествено или човешко – питай духовния си учител. Как да вярваме на себе си повече – питай духовния си учител. Това е добър отговор практически на всички въпроси…
Ямуна: Това звучи като „недей да вярваш на себе си”!
Тиртха Махарадж: Не. Истинският гуру ще ви помогне да вярвате на себе си. И това не е шарлатанство, защото бхакти-йога е и практика, трябва да научим кое какво е, какъв е методът. И ако сме интелигентни, ще прилагаме метода правилно. Затова трябва да питаме, защото това е начинът да научим.
Кришна Прия: Благодаря за това, което ме накарахте да осъзная сега.