Sharanagati

(продължава от предишния брой) 

Ако поговорим още малко на тази прекрасна тема, възпяването на святото име на Бога, можем да споменем още една история. В предишната история киртанът на бхактите направил Махапрабху щастлив. От тъжно състояние на ума, Той си възвърнал така нареченото нормално състояние. А другият случай е когато Той напълно изгубил свяст. В действителност, Той отново объркал океана за Ямуна и се хвърлил във водите. И понеже наскоро имах урок по океанография научих, че моретата и океаните са опасни. Във водата има различни слоеве и течения. Така било и в Бенгалския Залив. Когато Махапрабху се втурнал в морето, в океана, Той просто бил отнесен от вълните. Доста далеч от Джаганнатха Пури се намира един известен храм на слънчевия Бог, Сурия – нарича се Кунарака. Казват му още Черната Пагода. Мюсюлманите мислят, че той притежава някаква магнетична мощ. Считат, че това се дължи на някои тежки метали там, обаче грешат – това е силата на слънчевия Бог, привличащата мощ на Сурия Нараян. Всъщност Махапрабху бил отнесен чак дотам, толкова далеч от Пури! Бхактите започнали да се чудят къде е: “Нашият Бог не се прибра.” Цялата вечер Го търсили, докато не щеш ли видели един луд човек на улицата. Той бил рибар. В странното поведение на рибаря, те доловили нещо от своя Бог. Затова незабавно запитали човека: “Какво се е случило с теб? Защо тичаш като лунатик?” Тогава рибарят започнал да обяснява: “О, днес вечерта имах добър улов. Огромна риба се хвана в мрежата ми, обаче когато я докоснах, сякаш ме удари ток! Нещо странно стана с мен, оттогава изгубих свяст и тичам насам-натам! Не зная какво става! Понякога ми се танцува и подскача – много е необичайно и много неудобно! Помогнете ми, изцелете ме от тази болест!” Но тогава бхактите не му обърнали никакво внимание, защото разбрали: “Това е нашият Бог!” Те запитали рибаря: „Къде е тази голяма риба?” Той казал: „Риба! Мислех, че е риба, но е твърде голяма и понякога някои от частите й се удължават, друг път променя формата и цвета си… Така че може би не е риба, а някакъв дух!” Да, това е духът на екстаза! Бхактите хукнали да хванат рибата, голямата риба. Накрая видели своя Бог, изваден от вълните, обаче Той бил в несвяст. Какво да сторят, какво да сторят?! Опитали се да си припомнят всичко, което знаят от медицината – как се лекува припаднал човек. Но в унисон стигнали до извода, че има едно единствено лекарство. Затова започнали: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе и повтаряли това известно време. Тогава скоро Голямата Риба започнал да идва на себе си. Мантрували велики бхакти като Сварупа Дамодара, Мукунда, Рамананда Рая и други. Те биват считани за високо квалифицирани ваишнави. Но когато Голямата Риба дошъл в съзнание, Той казал: “Какъв е този шум?! Каква е тази глъч, която смущава медитацията Ми?!”

Затова, моля ви, братя и сестри, стремете се мантруването ви да е качествено, за да не бъде то дразнещ шум за Бога, смущаващ медитацията Му, а цветни листенца, поднесени със смирение, искреност и посветеност в лотосовите Му нозе.

От тази втора случка виждаме, че от едно дълбоко състояние на екстаз, Махапрабху се е върнал в така нареченото нормално състояние. Когато е много тъжен и дълбоко потънал в болката от раздялата, с помощта на киртана Той се връща в нормално състояние. Когато е във висш екстаз, чрез мантруването на имената отново се връща в нормално състояние на ума. Това показва, че когато и да се намирате в беда или пък сте надмогнати от някакъв вид щастие, просто възпявайте светите имена. Ще си възвърнете нормалното съзнание.

Това са само някои от магическите ефекти на святото име.

Въпрос на Крипадхам: След като споменахте в историята, че мантруването на Сварупа Дамодара и Рамананда Рая се сторило като шум на Махапрабху, как можем ние да достигнем такова ниво на мантруване, при което то да не е шум?

Тиртха Махарадж: Шепнете!

Това си е тяхна работа. Нашата работа е да правим това, което ни е дал нашият духовен учител. Не можем да подражаваме на великите – нито на техния шум, нито на мантруването им. Но ако шумът на моите ученици би върнал Бога от най-дълбокия Му екстаз в нормално състояние на ума, аз бих бил удовлетворен. Бива си го такъв шум! Защото означава, че е могъщ. Двигателите горят! Е, може мерникът да не е още перфектен, но поне двигателите са запалени.