Sharanagati

 „Когато въплътеното същество е способно да се издигне над тези три гуни, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от раждането, старостта, смъртта и съпътстващите ги страдания, и да вкуси нектара още в този живот.”[1]

Двете основни категории в този стих са: “дехи” и “деха”; едното е този, който е приел тяло, а другото е самото тяло. Деха е ограничението, а дехи е ограниченият. Затова от една страна можем да кажем, че живото същество е дружество с ограничена отговорност. Защо? Защото не е напълно свободно в действията си. То е ограничено от тялото, а тялото е ограничено от времето, от пространството, от възможностите, от кармата… При все това то е неограничено от милостта, спасено е от милостта.

Ала нека първо се спрем за малко на ограниченията. Деха е външното покритие, тялото. Колкото и да е чудно, това малко нещо е способно да покрие и ограничи безграничната способност на душата. Това доказва, че божествената душа се намира под влияние на илюзията; инак не би могло да се случи тъй наречената съвършена душа да попадне под ограниченията на нещо толкова дребно и незначително като тялото. И така, ако сме деградирали, тогава ограниченото покрива безграничното. Безгранично в смисъл, че е различно по качество – материята е способна да покрие духа, духовната искра. Затова нашата задача е да преобърнем този процес, така че духовното отвътре да може да проникне и изпълни материалното отвън. И ако материята, покриваща духа, е ограничение и липса на свобода, следва да разберем, че властта на духа над материята – това е свободата. Така че „Гита” и това учение са много логични. По същия начин както облакът покрива слънцето; те са несъизмерими, слънцето е огромно и е невъзможно да бъде затулено, при все това малкият облак може да го закрие от взора ни. Тогава облакът ни изглежда толкова огромен, че той може да покрие слънцето, макар че ако погледнете нещата от странична гледна точка, това е илюзия. По същия начин незначителното тяло става толкова голямо, фалшивият егоизъм, свързан с телесното съзнание става толкова сгъстен и интензивен, че покрива духовната искра вътре. Въпреки че ако разглеждаме от известна дистанция или от една по-добра позиция, ще видим разликата.

Ние с готовност служим на деха, на тялото. Виждаме, че родителите се стремят да направят всичко възможно да научат децата как да служат на тялото си: по какъв начин да се хранят, по какъв начин да се мият, по какъв начин да се държат – през цялото време се стремят да ги научат на правила как да служат на тялото и как да се грижат за него. Но вие, като бащи и майки, имате още едно задължение и то е да ги научите как да служат на душата си, на съкровената си духовна същност – как да се превърнат в истински одухотворени личности. Това е дълг също и към самите нас – да започнем да служим на своя дух, на духовната си идентичност, на дехи – на онази същност, която е приела тяло. Не спирайте до деха, защото дотам са само ограничения; трябва да стигнем до дехи, личността отвътре, и да я спасим.

Въпрос на Яшода: В шастрите се казва, че душата е по-малка от върха на игла. И едно друго сравнение: веднъж вие казахте, че муртите ни изглеждат малки, защото ние сме далече. Това означава ли също, че и душата е далече от тялото и затова тялото, което я покрива, ни се струва много по-голямо от душата. Досущ като слънцето и облака.

Тиртха Махарадж: Такава е играта на илюзията. Както казах в началото, когато малкото успява да покрие голямото, това е игра на илюзията. Но в „Следвай ангелите” Шрила Шридхара Махарадж казва, че когато малкото контролира голямото, това специално качество се нарича любов. Ала нещо е добавено; не става въпрос просто за голямо или малко, същината е в емоционалната връзка. А телата на душите в грубо телесно съзнание са ограничения, резултат от кармични реакции. За онези, които са в грубо телесно съзнание, тялото е просто реакция на тяхната карма. В това няма кой знае каква любов. Действие – последица; плащаш цената, това е, което получаваш. Обаче за преданоотдадените даже телата се превръщат в инструменти. Така че ако променим съзнанието си, тогава дори последицата, така да се каже, започва да се превръща в защита. Разбирате ли? Тялото е последица, ала ако се променим, ако станем преданоотдадени, тогава даже този резултат от предишните ми постъпки, от мислите и желанията ми, се превръща в помощник на духовното ми израстване. Тогава любовта се проявява в телесните функции. Тогава можем да кажем, че тялото покрива душата с любов; инак я покрива с илюзия.