Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017, сутрин, София)

Днес аз ще задавам въпроси. Бива ли? Защото си мислех да имаме сесия с въпроси и отговори, но обикновено когато предложа това, вие нямате въпроси. А има две причини човек да няма въпроси; или знае всичко, или не знае нищо. Обаче понеже искам да ви питам по една много важна тема, затова позволете да ви задавам въпроси. Колко пъти живеем?

Някой: Вярвам, в този живот чувстваме, че той е единственият живот, който имаме.

Кришна Прия: Според мен може да има два отговора. Единият е, че живеем много-много пъти заради прераждането; другият е, че живеем само тук и сега, и ако не се възползваме от този шанс, е безполезно.

Дамодар: Живеем толкова пъти, колкото са ни нужни, за да достигнем безсмъртието.

Яшода: Аз вярвам, че живеем истински когато сме с бхактите. Тоест живи сме толкова пъти, колкото ни спира дъхът.

Баладев: Теоретично разбирам, че всички идваме от Господ и независимо колко пъти живеем, накрая ще се върнем при Него. Но проблемът е, че дори в този живот не живеем през цялото време.

Свами Тиртха: Правилно. Да си жив – това е качество.

Гопал Шакти: Живеем толкова пъти, колкото са ни необходими, за да се върнем в нашия истински дом.

Свами Тиртха: Много хубаво, много хубаво… Аз казвам: живеем само веднъж. Но то е завинаги. И всички тези различни животи са като глави на една и съща история. Това трябва да го разберем много непоколебимо, много дълбоко като убеденост. Не просто като вярване, не просто като нещо, което не знаем, но нещо, което е проникновена реалност за нас.

Това е един начин да се избавим от страховете в живота. Защото ако се чувствате ограничени, че ще изгубите нещо, че времето изтича, че не успявате, че не можете да постигнете, че ще умрете… това е голям проблем. Ние лесно сами се обезсърчаваме с подобен ограничен начин на мислене. Затова в духовния живот трябва да разберем, а освен да разберем и да осъзнаем, че сме вечни души. Че имаме само една концепция за време, и това е вечността. Ако някой ви запита: „Какво представлява времето?” „Ами, не знам… Нещо, което изтича…” Не! „Времето ли? То е вечност.”

Времето е друга сила, друго лице, друга енергия на нашия върховен Бог Кришна. В „Гита” например Той казва: „Аз съм времето, което слага край на всичко.”[1] – това касае като цяло хората, които имат онова ограничено разбиране. Но на друго място Той казва: „Аз съществувам като вечното време”[2] – а този аспект на времето и на Всевишния е за тези, които са в хармония с Него.

Вечността има два полюса, така да се каже. На едната страна на ска̀лата няма начало, а на другата няма край. И така, анади и ананта – без начало и без край – това е вечността. Ако достигнем това ниво на разбиране, на надежда, на молитва и убеденост, тогава половината от проблема на живота е решен.

Разбира се, понякога за нас животът е толкова проблематичен и ужасен, че ако трябва да вярваме във вечния живот, бихме казали: „О, не! Това да продължава вечно? Не!” Но ние не сме родени за това. Не сме родени, за да умрем. Родени сме, за да извървим духовния си път. Не оставяйте този шанс да се изпари.

И така, половината от проблемите на живота като опитност се решават, ако разберете, че времето има само една характеристика и тя е вечността. А другата половина от проблемите ще се реши, ако пречистим начина, по който възприемаме нещата в живота си.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 11.32

[2] „Бхагавад Гита” 10.33