Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaПредстои ни една нова година, към нея добавена и вечността. Каква да бъде програмата ни за тази година? Да продължаваме да мъкнем тежките товари? Или да свалим бремето си…
Обикновено в края на всяка година хората си правят някаква равносметка, какво е темпото на танца: какво се е случило, какво са очаквали; каква е била целта им и какви са постиженията им.
Не е достатъчно просто да очакваме да ни се случи чудо, самите ние също трябва да действаме. Възможността да израстваме и да се развиваме е изключително вдъхновяваща за всички нас. Но какво означава развитие? Нима то се изразява в някакви постижения, които можем да измерим? В предмети, в цифри или в нещо подобно? Всички знаем, че истинското развитие, истинският напредък е нещо друго. Моето усещане за истинско развитие е, когато се приближиш повече до Бога, например. Или когато нещо, което досега е било недостижимо за тебе, ненадейно се превръща в твоя практика. Когато невъзможното става възможно – това е истински напредък. Когато повтаряме и вършим едни и същи неща, и изведнъж те се превръщат в екстаз. Когато виждаме бхактите около нас все повече и повече като бхакти. Когато сме способни да прозрем божествената красота наоколо. Когато разберем, че практическата посветеност е истинският отговор на всички въпроси. Или когато проумеем, че събирането на съчки за огъня ни дава урок по вечност. Когато махнем някой камък и зърнем пълното цяло. Когато, оглеждайки се около себе си, виждаме тези, с които ще изживеем живота си в преданост. Истинско развитие е, когато Кришна вече не може да се скрие от очите ви. И това не касае само официалните формалности: храма, муртите, обожанието, “Бхагаватам” или вашата джапа; но когато се разпростира и обхваща всеки един миг от живота ви.
Желанието е нещо естествено, то е естествен израз на нашата виталност, на душата ни. Желанието е съвсем естествено, но какво трябва да желаем? Престиж, слава, признание? Лично себеосъществяване, материално удовлетворение или разочарование от светското? Пари, жени, репутация? Простота, непорочност, смирение? Вяра, надежда, любов? Щастие, щастие, щастие…? За какво да копнеем? Откъдето и да тръгнем, стигаме до любовта.Тя е последната дума във всяко едно отношение. Способни ли сме да практикуваме божествена любов, всички останали духовни практики бледнеят. Тя е велико изкуство; и това изкуство е човешки красиво и божествено удивително. Достатъчно за цял един живот.
Все пак, как да измерим напредъка? Ясно е, че той не е в очевидните неща. Деца се раждат, служенето ни става все по всеобхватно, предноотдадени се присъединяват към групата – можем да продължим да изброяваме нататък. Ала най-голямото доказателство за развитие е рухването на блокажите. Когато бариерите отпадат. Виждам по лицата на бхактите, че неразбирането си е отишло. Вътрешните трудности са отстранени. Ако имаме една по-проникновена визия и ако се отнасяме един към друг по по-ваишнавски, по-духовен начин – това е истински напредък. Ще ви издам една тайна. Много пъти сме виждали и чували бхактите да се събират и да обсъждат, да взимат някакви решения и т.н. И след като са достигнали до решенията, могат да продължават да спорят и да се оплакват до безкрай. Но много, много рядко, на практика никога, не съм виждал в краткия си период на предано служене бхактите да са се събрали, за да подобрят служенето си; да направят, така да се каже, „съревнование”, кой ще мантрува светите имена по-вглъбено, по-посветено и по-божествено. Затова ще ви цитирам ред от едно писмо: “Нека споделя една тайна. Аз също се опитвам, и то с известен успех, да мантрувам повече кръгове, и за пръв път чувствам истинско щастие, вътрешно удовлетворение и онзи по-висш вкус, който е невъзможно да бъде изразен с думи.” Какво можем да кажем?! Джай Радхе… Аз считам това за истински напредък. Ако някой се доближи до този по-висш вкус, нима имаме нужда от каквито и да било други доказателства? Нима се нуждаем от каквито и да било други постижения? Ако сте удовлетворени, мигар имате нужда от още нещо? Мисля, че не. Тогава ще сме напълно щастливи.