Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от разговор с Б.К.Тиртха Махарадж, 26.11.2006, София)

Тиртха Махарадж: Какво обичаме у един човек? Размислете половин минутка за себе си.
Някой: Считам, че харесваме божественото качество у човека, неговата душа,  която е израз на любовта, добротата и милостта.
Тиртха Махарадж: Мисля, че ти даде окончателния отговор!
Хари-лила: Първата част от моя отговор всъщност е като тази. Но ние харесваме хората и заради различните начини, по които ни удовлетворяват. В най-добрия случай обичаме душата им като искрица от Бога.
Малкия Дани: Обичаме това, което ни липсва.
Друг: А трябва ли да има някаква причина, за да обичаме? Не може ли да обичаме без основание?! Безпричинно… Мисля, че любовта не се влияе от нищо външно.
Крипадхам: От философска гледна точка обичаме Бога. На практика сме привлечени от различните качества на човека и търсим неповторимостта, любовта ни е единствена по рода си.
Тиртха Махарадж: “Всеки търси чистота, всеки търси любовта…” *
Ямуна: Във връзка с това, което той каза: мисля, че ние винаги харесваме шестте божествени качества, когато някой ги отразява – богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Веднъж Рамвиджай ми каза: “Ти искаш севера и юга едновременно!” По някакъв начин любовта ни е такава; харесва ни, когато някой има противоречиви до пределна степен качества, и то едновременно.
Хари-лила: Трябва да говориш лично за себе си, че ти харесваш това, а не ние.
Ямуна: Махарадж, възразявам! Смятам че това важи за всички.
Рамвиджай: Ние възразяваме. Ние не мислим така.
Рукмини: Първото, което исках да кажа е, че също харесвам божественото проявление у човека. Но това, което наистина харесвам или обичам е способността на хората да правят света по-добро и по-красиво място; и хората, които правят мен по-добра, които ме вдъхновяват да ставам по-добра. И не е вярно, че обичаме онези, които ни удовлетворяват. Може да е и “колкото повече ме биеш, толкова повече те обичам.”
Тиртха Махарадж: Извънредно вярно!
Према: Това, което обичаме е красотата.
Дани: Мисля, че хората могат да бъдат красиви по много различни начини. Но това което прави грозния красив или красивия грозен е способността му – и съответно неговата неспособност – да се грижи за другите и да им служи.
Рамвиджай: Не знам как е в другите езици, но на български има една дума – думата “обичам” – която има две значения. “Обичам салам” е едното значение. Това означава пълна експлоатация. И абсолютносъщата дума се използва, когато обичам някого – което би трябвало да е саможертва и служене.
Рукмини: Има състояние, което се нарича “влюбен съм”…
Тиртха Махарадж: Което означава “В илюзия съм.”
Рамвиджай: Но “влюбен съм” също много често означава “привързан съм” – към цигарите например, или към алкохола. Това също е любов! Така че този въпрос е много подвеждащ. Защото една и съща дума или едно и също състояние може да отговаря на пълна експлоатация или на пълно служене. Това е, което исках да отбележа.
Тиртха Махарадж: Благодаря ви. Това ми напомни една дефиниция за любов: че любовта е най-интелигентният начин за експлоатация. Мисля, че дадохте много забележителни отговори и мнения: че обожаваме божествените качества, че ценим божествените характеристики, че обичаме душата като изражение на Бога в човешките същества – това е изключително висше. Обикновено харесваме хората заради качествата им. Или заради това, което притежават. Вероятно  ги обичаме и заради настроението им. Може да навлизате до все по-фини и по-фини нива. Не харесвате човека, но харесвате джоба му. Не харесвате човека, но харесвате колата му. Не харесвате човека, но харесвате това, че той или тя ви харесва. Не харесвате човека, но ви харесва това, че той ви служи. Много е трудно да стигнете до идеала, при който обичате самия него. Не нещо извън него, обичаме самия него. Това е много близко до идеята, че обичаме неговото съществуване. Това че съществува – обичаме това, че просто го има. Това са много, много висши степени на любов. Но ако имаме божествено виждане, ако имаме духовен поглед, тогава ще обичаме душата – окончателният аспект на личността. Не нещо извън него, а самата му душа. А ако виждаме душата, нейните качества ще ни напомнят божествените качества. Като сат-чит-ананда – вечност, знание, блаженство. Можем с други думи да кажем, че смисълът на живота е любовта. Сат-чит-ананда, смисълът на живота е блаженството. Смисълът (чит) на живота (сат) е любовта (ананда). Тогава това е нещо, което ни е много близко.
Но можем да продължаваме да теоретизираме нивата на любовта… Докато не познаем наистина какво е, това си остават само теории. Нека намерим практическа дефиниция за любовта – това е служенето. Любов означава служене. Тъй че ако искате да проверите теориите си на практика – действайте! Затова искаме ли да обичаме Бога, трябва да Му служим. А най-доброто служене е да Го славим. Това е религията отвъд религиите.

*  Цитат от песен на Крипадхам дас



Comments are closed.