Sharanagati

Жертвата може да се извърши по разни начини, с различни инструменти. Обикновено можем да пожертваме нещо извън нас. Един съвсем прост пример са парите – да дадем пари. Аз видях нещо много поучително във Виенския ашрам. Беше на посещение едно индийско семейство, с две малки деца, едва проходили. Съвсем мънички, много сладки. И майката им даваше малко пари да ги пуснат в кутията за дарения. Това е много хубав начин да се научат децата: “Иди да дадеш на Кришна.” Няколко лева, нищо не е. Но те ще разберат и ще свикнат да дават по нещо.

Така че първо можем да предложим, да пожертваме нещо извън нас – плодовете на своя труд. Разбира се, не само пари; способности, помощ, енергия – с каквото разполагате. Когато идвате в храма, донесете някое цвете или килограм ориз. Нещичко! Съветът е да не заставаме пред Бога с празни ръце. Тогава ще усещаме: този ашрам е и мой. Аз също участвам в този процес. Това е и мой дом. А в своя дом аз се грижа за цветята. Аз поднасям сладкиши на гостите. Така по съвсем естествен начин ще се чувствате вкъщи.

Другият начин да служите на Бога е чрез думите си – субективно и обективно.  Субективно можете да използвате думите си, за да Го възхвалявате – за своя собствена духовна благодат: да повтаряте мантрите си, да изричате молитвите си. А обективно можете да използвате думите си в разговори с другите, да призовавате людете да обръщат повече внимание на духа – да проповядвате.

Освен това, можете да влагате и интелекта си в служенето, в жертвата. Можете да посветите мислите си, което не е чак толкова трудно. На първо място Той е привлекателен, на второ е и хитър. Така че ако привличащата Му сила не ви въздейства и понякога забравяте за Него, Той ще приложи хитрините си, за да ви накара да го помните винаги.

И в крайна сметка, кой е окончателният инструмент за служене? Когато нямаш нищо, какво можеш да пожертваш? Можеш да пожертваш прана, жизнената си енергия – да отдадеш целия си живот. Ако си дал всичко, все още имаш своята прана. Можеш да посветиш жизнената си сила, да посветиш самия себе си. Така че край няма жертвата! Но това е щастлива жертва, готовност за даване.