Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Хари Бхакти: В „Шримад Бхагаватам” се казва, че да обожаваш Кришна е много благотворно, но да обожаваш чист предан на Кришна е дори още по-ценно. За мен това е нещо ново. Дали е възможно Гурудев да поговори малко повече по темата?

Свами Тиртха: Ако аз те възхвалявам, това би ли ти харесало?

Хари Бхакти: Бих се смутила.

Свами Тиртха: Но чувството е хубаво. Обаче ако възхвалявам дъщеря ти? О, чувството е много по-хубаво. По същия начин, ако прославяме Кришна, Той ще бъде удовлетворен. Леко неловко усещане е, но няма проблем, ще го преглътне. Обаче ако се възхищавате на тези, които Той харесва – това е много удовлетворяващо за Него.

Затова да си ваишнава, още повече да си чист предан, е много специална позиция. Шрила Прабхупада казва, че чистият предан е всемогъщ. Това е почти като богохулство. Много необикновено; как така!? Та нали Господ е всемогъщ. Но ние знаем и, че чрез правилно култивиране всички божествени качества спохождат отдадения предан. Така че мисля, че това е съвсем проста емоционална истина – ако искаш да зарадваш господаря, хвали слугите му.

Теджасвини: Сетих се нещо: преди няколко години Вие казахте, че двама предани, вървящи в една посока, могат да променят света. Ако имат една и съща цел, ако си помагат един на друг по пътя – ще могат.

Свами Тиртха: Да, всъщност днес отново гледах през прозореца. Имам този навик. И що да видя? Този път наистина, идваха двама предани. Видях решителността на лицата им. Видях и копнежа да се включат в бхаджана, който вече течеше в ашрама. Толкова се зарадвах в сърцето си, че исках да изскоча на балкона и да им помахам: „Радхе, Радхе!” или „Харибол” – според както ви харесва. Но те бяха толкова решителни и съсредоточени, че не погледнаха нагоре. Защото бяха толкова фокусирани: „Сега ние отиваме в храма, на вечерната програма”. Та, както ти каза: двама предани, една цел, помагат си един на друг – сега е ваш ред, променете света!

Въпрос на Баладев: Гурудев каза, че целта на духовния живот е да станеш по-добър човек. Кога ще можем да разберем, че сме постигнали успех в това? И какво въобще е успех?

Свами Тиртха: Успех е когато не си мислим, че сме постигнали. Защото ние сме свързани с един никога несвършващ процес. Перспективите му са безмерни! Как би могъл да постигнеш предела на безпределното? Невъзможно е! Именно затова това не е духовна наука или духовно знание – това е духовен живот! Може да стигнеш до предела на знанието, може да насъбереш цялата информация, можеш да преброиш песъчинките на океанския бряг. Но никога не можеш да проумееш Кришна, Той е безграничен. Тогава, щом сме свързани с такъв несвършващ, безкраен, трансцендентален процес, трябва да приложим препоръката на Шрила Шридхара Махарадж: „Ние сме ученици и такива ще си останем.”

Така че не става въпрос за постигане. Въпросът е да се влеем в лоното на тази божествена реалност.

Има един много хубав разговор между един млад бъдещ предан и Шрила Прабхупада в Америка. Те беседвали, беседвали, момчето задавало въпроси, а Прабхупад отговарял. И накрая момчето рекло: „Но Вие сте най-добрият предан, нали?” А Прабхупад отвърнал: „Кой, аз? Не! Ти си най-добрият предан!” Тогава, разбира се момчето казало: „Не, не, това е невъзможно!” Виждате ли, такъв начин на мислене е нужен.

Разбира се, сега говоря за най-висшето постижение – когато не те интересува какво си постигнал. Докато искаш да постигаш – това е добре; но когато вече не искаш нищо да постигаш – мисля, че това е по-добре.

„Защо? Защо да е по-добре? Научили сме, че Бог се превръща в дейност у човека. Трябва да сме активни, трябва да търсим, трябва да постигаме нещо! Защо казвате, че бездействието е по-добро от дейността? Че да нямаш желания е по-висше от духовните желания?”

В това отношение „Чайтаня Чаритамрита” има какво да каже. Там се описват съкровените чувства на гопите. Вихрушката на предаността ги връхлита. В отсъствието на Кришна техните умове и сърца пресъхват като сухи есенни листа. А какво се случва със сухите листа, когато вихрушката дойде? Тя просто ги помита. Казва се, че техните пресъхнали сърца са пометени от вихрушката и завинаги захвърлени в лотосовите нозе на Кришна. Ето това е постижение! Ако вихрушката на чистата преданост грабне пресъхналото ни сърце и завинаги го захвърли в лотосовите нозе на Кришна. Мисля, че това не зависи от нашата амбиция.