Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

 „Индивидуалната душа, лишена от Кришна съзнание, има многобройни идеи и дейности, породени в ума от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно състояние или по време на сън, но при дълбок сън (безсъзнание) или транс те изчезват. Онзи, който е постигнал освобождение в този живот, може ясно да види всичко това.”[1]

И така, това са четирите различни нива на съзнание. Древната традиция, древната мъдрост на йога описва човешката структура по множество различни начини. Първото състояние на съзнанието ни е будното състояние – когато сетивата са насочени навън. Второто състояние на съзнанието е по време на сън – когато функциите на сетивата са насочени навътре. Затова виждате сънища, това е състоянието на сънуване. Третото е когато спите, но не сънувате. Казват, че в това състояние се свързвате с каузалното ниво на реалността, с една по-висша сфера на вдъхновение. И накрая четвъртото състояние се нарича „четвъртото състояние” – то е духовното.

Това са различните нива, различните методи, по които работи нашето съзнание. Казват, че когато заспивате, напускате тялото си. А когато се пробуждате от сън се връщате в тялото – в добрия случай. За късмет, всичко това работи по прецизна система, така че няма как като заспите някой друг да влезе във вашето тяло, а пък вие да заемете нечие друго тяло. Затова, когато се събудите казвате: „Ох, как добре се наспах!” Това е изключително странно, че макар да сте извън тялото, все пак помните нещо, нали? Това означава, че вашата идентичност не се променя, остава незасегната. „Наспах се!” Макар че докато сте спали, сте чувствали: „Аз летя!” или „Плувам в океана”. Не сте знаели, че спите.

Ако постигнем освободено състояние на съзнанието, тогава виждаме как то функционира на всички тези различни нива. Такова постижение се нарича дживан-мукта – да си освободен още приживе. Макар да живееш тук, постигнал си съвършенство. Мисля, че на всички ни се нрави такова състояние. Но не съм сигурен, че всички сме готови да платим цената за постигането му.

Харесва ли ви свободата? Мисля, че всички харесваме свободата. А радвате ли се на пълна свобода? Не особено. Ето ви цел: харесва ни нещо, но не го притежаваме. Затова трябва да сме внимателни в това отношение и да разберем правилно какво е свободата. Защото обикновено когато хората се мислят за свободни, те всъщност са тласкани от невидими фактори. Така че свободата е много висша концепция. И да ви издам една малка тайна: върховната свобода е пълната отдаденост. (силен шум от клаксони отвън) Да, и сега не чухте нищо. Такава е природата на тайните, съжалявам.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.12