Sharanagati

“На следващата сутрин Джагадананда отиде да види Бога и Махапрабху му каза: “Скъпи ми Пандите, донесъл си Ми някакво масло от Бенгал, обаче понеже съм в ордена на отречението, не мога да го приема. Занеси маслото в храма на Джаганнатха, за да може да бъде изгорено в кандилата. Така усилието ти да го приготвиш няма да е отишло напразно.” Джагадананда Пандита отвърна: “Кой Ти е наговорил всички тези измислици? Никога не съм донасял никакво масло от Бенгал.” Разбирате, той бил леко разстроен. “Като каза това Джагадананда донесе делвата с маслото от стаята и пред очите на Шри Чайтаня Махапрабху я хвърли на двора, като я строши. След като счупи делвата Джагадананда Пандит се прибра у дома си, заключи вратата и се хвърли на леглото.”[1]

И така, той бил опустошен заради това, че Махапрабху не приел служенето му. Освен това бил доста страстен преданоотдаден, може би е бил почетен българин, толкова емоционален. До такава степен, че „щом не приемаш служенето ми, по дяволите да върви това масло!” И просто съсипал 15 кг злато, щом не е прието от Бога. А какво станало после? Прибрал се вкъщи и се скрил.

“Три дни по-късно Чайтаня Махапрабху отиде пред вратата му и каза: “Мой скъпи Джагадананда Пандита, моля те, стани. Искам лично ти да сготвиш обяда Ми днес. Сега отивам да видя Бога в храма. Ще се върна по пладне.” След като Чайтаня Махапрабху каза това и си тръгна, Джагадананда Пандита стана от леглото си, изкъпа се и започна да готви различни зеленчуци. Като приключи с обедните си ритуални задължения, Богът дойде за обяд. Джагадананда Пандита изми нозете Му и Го настани да седне. Той бе сготвил фин ориз с гхи и го бе струпал на висока купчина върху един бананов лист. Имаше и най-разнообразни зеленчуци, наредени около купчината в купички от бананова кора. Върху ориза и зеленчуците бяха поставени цветчета туласи, а пред Бога имаше питки, сладък ориз и друг прасад от Джаганнатх. Богът каза: “Постели още едно листо с ориз и зеленчуци, за да можем днес ти и Аз да обядваме заедно.” Шри Чайтаня Махапрабху държеше ръцете си вдигнати и не искаше да приеме от прасада, докато Джагадананда Пандит, с голяма нежност и обич, не Му каза следните думи: “Моля те, първо Ти приеми прасада, а аз ще се нахраня по-късно. Няма да отхвърля молбата Ти.” Тогава с голяма радост Шри Чайтаня Махапрабху прие обяда. Когато опита зеленчуците, Той отново заговори: “Дори когато готвиш в гневно настроение храната е толкова вкусна! Това показва колко е удовлетворен Кришна от теб. Понеже Той лично ще яде храната, Кришна те е накарал да готвиш така вкусно. Ти Му поднасяш такъв нектарен ориз! Кой може да измери предела на добрата ти съдба?” Джагадананда Пандита отвърна: “Онзи, който ще го яде, е сготвил това. Що се отнася до мен, аз просто събрах съставките.” Джагадананда Пандита не спираше да поднася на Бога различни зеленчуци. От страх Богът не каза нищо, а продължи да яде щастливо. Джагадананда Пандита пламенно канеше Бога да яде още и още, и Той прие десет пъти повече храна отколкото в други дни. Всеки път, когато Богът искаше да стане, Джагадананда Пандита Му сипваше още зеленчуци. Шри Чайтаня Махапрабх не смееше да му забрани да Му сипва. Той просто продължаваше да яде от страх, че Джагадананда ще пости, ако му откаже. Накрая Богът с уважение каза: “Мой скъпи Джагадананда, вече ме принуди да ям десетократно повече отколкото съм свикнал. Моля те, вече спри.” Шри Чайтаня Махапрабху се изправи и изми ръцете и устата си, а в това време Джагадананда донесе подправки, гирлянд и сандалова паста. Като прие сандаловата паста и гирлянда, Богът седна и каза: “А сега седни и се нахрани пред Мен!” Джагадананда отвърна: „Господарю мой, Ти иди да си починеш. Аз ще приема прасад след като свърша някои неща. Рамай Пандита и Рагхунатха Бхатта готвиха с мен и искам да им дам ориз и зеленчуци.”[2]Виждате ли различните номера на ваишнавите и опитите им да се измъкват? “Тогава Шри Чайтаня Махапрабху заръча на Говинда: “Ти остани тук. Когато Пандитът се нахрани, ела да Ми съобщиш.” След като Шри Чайтаня Махапрабху каза това и излезе, Джагадананда Пандита рече на Говинда:  “Бързо отивай да масажираш нозете на Бога! Можеш да Му кажеш: „Пандитът тъкмо седна да се храни.” Ще запазя малко от остатъците от храната и за теб. Щом Той заспи, ела и приеми своята порция.” Така Джагадананда Пандита раздаде остатъците от храната на Бога на Рамай, Нандай, Говинда и Рагхунатха Бхатта. Самият той също лично прие остатъци от храната на Шри Чайтаня Махапрабху. Тогава Богът отново изпрати Говинда с думите: “Иди да видиш дали Джагадананда Пандита яде. После бързо се върни и Ми кажи.” Виждайки, че Джагадананда наистина яде, Говинда съобщи това на Бога, който се успокои и легна да поспи. Любящите взаимоотношения между Джагадананда и Шри Чайтаня Махапрабху продължаваха по такъв начин, досущ като отношенията между Сатябхама и Бог Кришна, описани в „Шримад Бхагаватам”. Кой може да оцени пределите на щастието на Джагадананда Пандита? Той сам е пример за собствената си добра съдба.  Всеки, който слуша за любящите взаимоотношения между Джагадананда Пандита и Шри Чайтаня Махапрабху, или чете книгата на Джагадананда „Према Виварта”, може да разбере какво е любов. И още повече, той достига екстатична любов към Кришна. Молейки се в лотосовите нозе на Шри Рупа и Шри Рагхунатха, винаги жаден за милостта им, аз, Кришнадаса, разказвам „Чайтаня Чаритамрита”, следвайки техните стъпки.”[3]

И така, винаги има разнообразие от раса. Множество различни начини да се общува с Бога и с преданите. От тази история виждаме, че понякога, ако преданият е оскърбен, има начини да бъде успокоен.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 115-120

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 121-143

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 144-155