Archives

Calendar

September 2021
M T W T F S S
« Aug    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




апсари

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Щом нещо съществува, то никога не погива. Ние съществуваме – поне имаме такова впечатление. Аз се чувствам жив! Някои философи не са сигурни в това: „Не можем изрично да установим това, не можем да знаем.” Но трябва да сме положителни поне за собственото си съществуване. Ние по някакъв начин усещаме, възприемаме себе си, нали? Съзнанието ни има това впечатление, то преживява съществуването. А щом се чувстваме сигурни, че „Съществувам сега”, тогава това е нещо постоянно, то е вечност. Съзнанието е много важен фактор тук. Всички различни впечатления и концепции се разкриват и прожектират върху този екран на съзнанието. И напредък означава да можем да виждаме все по- и по-вярно кое какво е.

Гурудев веднъж ни зададе въпроса: „Какво е напредък? Как мислите, какво е духовен напредък?” Е, как мислите?

Ямуна: Ако всеки следващ миг е по-добър от предишния.

Свами Тиртха: Материалната пропаганда казва същото: „Днес не е много добре, но утре ще е по-добре.” Други разбирания за духовен напредък?

Парамананда: Когато сме все по-близо до съвършенството.

Свами Тиртха: Звучи добре.

Павитра: Когато все повече и повече осъзнаваме нуждата от връзка с духовния учител и сме способни да го следваме.

Харилила: Когато материалните страдания са все по-маловажни.

Гиридхари: Бог сам казва какво е напредък, когато отговаря на Арджуна какво се случва с неуспелия йоги. Успех е когато започнеш от точката, където си спрял. Когато не губиш онова, което си постигнал.

Свами Тиртха: Това също е добра вметка, но всъщност никога не можем да загубим някое духовно постижение.

Коментар: Да обикнем Бога както обичаме себе си.

Гиридхари: Истинският цитат всъщност не е да обичаме Бога както обичаме себе си, а да обичаме ближния както обичаме себе си, пък Бога – най-много от всичко.

Свами Тиртха: Да, да. Но за да завърши сбора от различни мнения, след като остана много недоволен от всичките ни възможни предложения, Гурудев в крайна сметка каза: „Напредък е когато все повече и повече виждате хората около себе си като предани.”

Понякога си мислим, че напредъкът е в постигането на нещо, в това да направиш нещо голямо. Но това може да е просто осъществяване на материалните ни желания. Ставаш най-известният проповедник на Земята – голямо пътешествие на егото. Но ако сме способни да виждаме все повече предаността у братята и сестрите си, това е истински напредък. Защото тогава визията ни се подобрява. Не позицията ни се подобрява, а визията.

Моля ви, размислете дали можете да приемете тази версия, аз я считам за много приложима. По този начин можем да населим нашия свят с ангели. Следвайте ангелите.

Въпрос на Парамананда: Има ли край напредъкът? Или е вечно развиващо се, разгръщащо се разбиране и осъществяване?

Свами Тиртха: Шрила Шридхара Махарадж казва „божествено разгръщане”; а щом е божествено, то е несвършващо разгръщане. Материалното развитие има край, духовното развитие няма край.

Но аз наистина оценям вашите отговори и разбирания за съвършенството. Защото всеки говореше от собствените си реализации. А това е хубаво. Напомня ми когато Кришна излязъл на бойната арена на Камса. Тогава различните присъстващи Го видели по различен начин. Камса видял олицетворението на смъртта в Кришна. Останалите бойци видели своя най-голям страховит враг. Родителите Му: „О, скъпият ни малък син е тук!” А гопите не виждали нито бойната арена, нито някаква опасност – не, единствено „Ето Го нашият любим Говинда!”

Така че всеки има лично разбиране. Ето, въпросът е един: „Какво е напредък?”, а всеки отвръща различно: „Ами, да се доближиш до гуру!” или „Да се отдалечиш от гуру!” – според собственото си разбиране, нали. Или пък „Облекчение от страданията”. Но ако Кунти Деви седеше тук, тя би рекла: „Повече страдания, повече напредък.” Затова трябва да разберем, в духа на „Бхакти Сутрите”, че валидността на различните мнения не е окончателна. Защото край нямат различните концепции и затова всяко заключение, основано на дебат, не е последно. А кой е най-висшият авторитет в нашето разбиране? И сега не отварям дебат по тази тема. Това е спускащото се божествено напътствие. Шастра, откровенията, или шабда, божествената истина. Това е окончателното ръководство, а не разните лични идеи и концепции. Не мненията, а божественото разкритие. Това е точката, по която всички трябва да сме съгласни. Колко е хубаво да открием точка на хармония.

 

 

 



Leave a Reply